Омаян от прелестните гледки на Пирин, пътникът по криволичещото шосе към Кресна с изумление забелязва че ромонът на близката планинска река внезапно секва малко след село Влахи. Коритото на р. Влахинска продължава да се вие надолу край пътя, но вече е празно: по дъното му се ниже почти пресъхнало ручейче. Водата изчезва без следа в бетонирани тръби, за да захрани турбината на малка водноелектрическа централа (мВЕЦ), а липсата й от години противопоставя инвеститорите във възобновяема енергия срещу местни хора и природозащитници.
Храмът „Св.Илия“ и Училището за природа в центъра на Влахи, където целогодишно доброволци и посетители се запознават с устойчиви начини на живот и земеделие . Фото: Р.Йорданов/Евромегдан
Село Влахи, скътано високо под пиринските върхари, удивлява с природната си красота и ресурси. Преди години е приютявало над 2000 човека в общо 9 махали, включително и семейството на Яне Сандански. Някога кипящи от живот, днес хълмовете пазят само руините на многобройни къщи. В селото сега живеят десетина души, които твърдят, че са по-щастливи от милионното население на града. Поне докато все още имат река. Защото други са готови да я унищожат за пари.
Малките ВЕЦ насочват водата от реки към турбина, която чрез силата на течащата струя и генератор превръща водата в механическа, а след това и в електрическа енергия. Многобройни както в света, така и в България , мВЕЦ са печеливш бизнес, субсидиран по силата на европейското законодателство, който се предполага, че не нанася щети на флората и фауната.
Екоенергия, която убива екологията
Но нашенската практика изглежда по друг начин. Разкрива я Димитър Василев, дългогодишен
Димитър Василев, първи отляво, в ролята на местен водач и гостоприемен домакин за посетители и журналисти. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан
природозащитник, жител на Влахи, пред чиито очи през последото десетилетие са изникнали рой мВЕЦ. Първо, за да се построи сградата на ВЕЦ-а, колкото и малка да е, и по трасето на тръбопровода се отстранят пречещите дървета, обяснява екологът. „Това може и да не е такъв голям проблем става ли въпрос за толкова малко пространство, което е сравнително колкото една неголяма къща, но само по р.Влахинска вече има четири такива градежа,“ разказва Василев. За възможно най-голяма продуктивност на ВЕЦ-а, разбира се трябва по-силна струя вода. С тази цел водата се канализира, а тръбите са бетонирани недалеч от коритото на реката.
Същинските проблеми за речните екосистеми започват, когато новоизграденият мВЕЦ влезе в експлоатация. По закон в руслото трябва да остане течаща вода поне 70% от капацитета на реката, необходим за нормалния живот на животинските видове във водите и по бреговете. „Е, тези 70% твърде често са брутално снижени, до толкова, че защитени видове са застрашени от изчезване,“ установява Василев. Според него нормата се нарушава повсеместно, като в по-сухи години и сезони засегнатите реки се пресушават до капка, което е гибелно за природата около тях.
строежът на нови сгради по поречието на река Влахинска е немислим според природозащитниците
Части от Влахинска попадат в Национален парк „Пирин“ и в резерват Тисата, а цялата е в обхвата на европейската екологична мрежа Натура 2000. Тя е местообитание на защитени видове като видра, ручеен (поточен) рак и черната елша. Това влаголюбиво дърво създава галерийни гори по протежението на реката, които са естествен коридор за придвижването на много видове птици. „Натура 2000 е създадена за да свърже отделните защитени територии в цяла Европа в единна мрежа, така че да не се разкъсват популациите на отделните видове“, обяснява биологът. Ето защо строежът на нови сгради по поречието на река Влахинска е немислим според природозащитниците.
След последната мВЕЦ река Влахинска отново се появява. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан
По течението на р. Влахинска още преди встъпването на България в ЕС са построени няколко малки централи: ТАС, „Влахи“ и „Сокол“. Въпреки, че попадат в защитена територия, те остават като заварено положение, но законът не допуска строителство на нови. Само че с друг закон, ЕС задължава страните-членки да гарантират преференциално високи цени за енергията от възобновяеми източници, за каквито се смятат мВЕЦ. Това прави експлоатацията им изключително доходоносна и инвеститорите в тях са готови на всичко за да печелят повече. При неясно написани законови текстове, нефункционално правосъдие и склонни на компромиси контролни органи, заобикалянето на законите у нас често е въпрос на повече пари и адвокадска креативност, обяснява Александър Коджабашев, един от доайените на природозащитното право в България.
Липсата на вода в реката над мВЕЦ се вижда с просто око. Но нарушение могат да установят и санкционират единствено Регионална инспекция по околна среда и водите /РИОСВ/ и Басеинова дирекция Западнобеломорски регион /БДЗБР/са органите, които са оторизирани да провеждат проверки. Но природозащитвиците стават свидетели на странен феномен: всеки път когато при проверка реката почти магически потича с пълната си сила. Разбира се, при такива условия инспекторите не могат да установят нарушение и нарушителите остават безнаказани. „Явно вецаджийте получават предупреждения за предстоящите проверки от контролните органи“, обяснява си случващото се Василев.
През 2009 г. един от инвеститорите край Влахи намира „иновативен“ начин да построи втора централа покрай реката, въпреки законовата забрана за това. Границите на защитена зона „Кресна-Илинденци,” в която попада районът, не позволяват нов строеж, но в закона не пише нищо за преместване или изменение на съществуваща мВЕЦ. Така е внесено ново инвестиционно предложение, наречено „Изменение на МВЕЦ ТАС“. „Завоалирано като „преместване“, тук ще бъде построена нова сграда, която ще ползва много по-мощна турбина, като думата „преместване“ се използва само за да се заобиколи закона“, разяснява Василев. Връзка с инвеститора не успяхме да установим.
Адв.Александър Коджабашев: „преместване“ на мВЕЦ е невъзможно. Фото: Р.Йорданов/Евромегдан
Въз основа на становище на СДП „Балкани“ и доклади на хабилитирани учени от БАН РИОСВ в Благоеврад издава решение, според което „преместване“ на мВЕЦ не може да има. Следва обжалване от страна на енерго компания „Хидроекоенерго ТАС” пред Административен съд Благоевград. Съдът изисква допълнителна експертиза от вещи лица, които опровергават заключенията на специалистите. Александър Коджабашев оказва подкрепа на РИОСВ, като представител на Центъра за екологично право. Но аргументите му остават нечути от съда. „Ще има леко нарушаване на естествения хабитат на съществуващите видове в процеса на строителство”, но всичко това няма да повлияе на хидрологичния режим на реката, гласи протоколът от делото 925/2014. Съдът решава, че обжалването на решението за строеж е неоснователно и връща делото за произнасяне в РИОСВ.
Василев открито поставя под въпрос безпристрастността на съда, тъй като според него вещите лица не са хабилитирани, а съдия по делото Пишиева се оказва дъщеря на собственик на друг мВЕЦ. Коджабашев не отрича този факт, но намира че пристрастност на магистрата в случая трудно може да се докаже. Решението на съда връща преписката обратно и налага провеждане на нова процедура. РИОСВ отказа да коментира казуса поради неприключилата съдебна процедура, а отговор от БДЗБР относно р.Влахинска така и не получихме.
Вносителят на инвестиционното предложение „Хидроенерго – ТАС“ ООД не отговори на отправеното къв тях писмено запитване за коментар на обстоятелствата и фактите по делото до публикуването на този материал. Според Коджабашев, обаче, инвеститорът все още няма право да строи. „Ако все пак се окаже възможно да се заобиколи закона и да се построи нов МВЕЦ, ще се отвори врата за много незаконни строежи и разширявания на вече съществуващите сгради из България“, предупреждава Василев. Единственият шанс това да не стане, според него, е общественият интерес да обедини множеството си гласове в един. Така за пътешествениците ще остане свежият шум на реката, местните ще се радват на плодородни градини, а защитените видове в един момент ще се окажат не изчезнали, а многобройни. Всички печелят, а собствениците на ВЕЦ-ове, въпреки че не са получили разширение, пак ще си изкарват доста повече пари от останалите местни хора, смята Василев.
…
Текстът е резултат от редакционна работилница на Евромегдан.бг, проведена от Център за екологично право (ЦЕП) и BlueLink.net на 18 – 22.09.2015 г. в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Текстът не съдържа позиция на Финансовият механизъм на ЕИП или оперататора на Програмата и те не носят отговорност за съдържанието му.
