Инертни материали и пясък, добивани край закрит уранов рудник, без контрол над радиоактивността, вероятно са вкопани в инфраструктурни обекти из Сливен и региона. За невиждания скандал предупреждава сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ още през 2014 г. Прокуратурата в Сливен на два пъти прекратява разследването, въпреки съмненията за сериозен риск за здравето и живота на хиляди хора.
В началото на 2015 г. прокуратурата започна разследване по сигнал на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“, че десетки хиляди тонове радиоактивни инертни материали са били добити и използвани незаконно в строителството. Разследващата медия тогава разкри, че пътища, сгради и инфраструктура са били построени с баластра и чакъл от уранови рудници. Находките на Биволъ през септември 2014 г. са въз основа на предишно разследване на същата незаконната дейност, прекратено от държавното обвинение с мотива, че липсват достатъчно доказателства за привличане на виновни длъжностни лица за престъпление от общ характер. Повторното разследването по сигнала на електронния сайт също приключва със сходни мотиви. И при двете проверки, нарушенията, установени от местната Регионална инспекция за околна среда и водите (РИОСВ), са определени само като административни.
„Биволъ“ се позовава на горски инспектори, установили добив на радиоактивни инертни материали от горския фонд на Държавното лесничейство в Твърдица /виж видеото/. Лесничеите, Юсеин Шакиров и Георги Дончев, част от екипа, наричан в множество медийни публикации “Бързите и яростни“, разкриват детайлите на тази история. Разказват, че още преди 4 години са подали сигнал до компетентните институции за използвани радиоактивни инертни материали при изграждането инфраструктурни обекти от национално значение и в ново строителство в Сливен. Резултатът от сигналите на служителите е потулване на скандала.
Шакиров и Дончев правят многократни опити да възбудят разследване в Сливен и Бургас по радиоактивната тема. Двамата разполагат с неопровержими доказателства че през 2007 г. вече бившия началник на Държавното лесничейство в Твърдица Стоян Божилов позволява на частната фирма « Екоседиментс » да добива инертни материали от горския фонд на предприятието. Въпросното разрешение засяга табаните на затворения уранов рудник край село Сборище.
Подобно разрешение не би могло да се издаде без санкцията на шефа на РУГ – Сливен, убедени са Шакиров и Дончев. По онова време ръководител на регионалното горско управление е Пейчо Върбанов. За справка, днес той е директор на Югоизточното държавно горско предприятие. Бивш сътрудник е на ДС с недвусмисленото име агент «Гора ».
Радиацията не мирише
Отговор на ВКП до „Биволъ“: С постановление от 07.08.2009 г. Окръжна прокуратура – Сливен е прекратила досъдебното производство с мотив, че по делото липсват данни за извършено престъпление по чл.282 ал.1 от НК или друго такова от общ характер, тъй като е приела, че длъжностните лица от Държавно лесничейство – Твърдица и Районно управление по горите – Сливен към момента на сключването на договорите са действали със съзнанието, че отпадната скална маса е собственост на ДЛ – Твърдица. С постановление от 27.02.2009 г. Апелативна прокуратура – Бургас, по повод подаден сигнал, е извършила служебна проверка на делото, като е постановила отмяна на постановлението на Окръжна прокуратура – Сливен и е разпоредила извършване на допълнително разследване с конкретни указания. Оценката на материалите по делото налага извода, че липсват доказателства длъжностни лица от ДЛ Твърдица и Районно управление на горите Сливен да са превишили правата си с цел да набавят за себе си или за другиго облага или да причинят другиму вреда и от това да са настъпили немаловажни вредни последици. В подкрепа на този извод са и доказателствата, събрани при допълнителното разследване. Във връзка с добива на отпадъчна скална маса от прекратена миннодобивна дейност са налице нарушения, които правилно са били квалифицирани като административни нарушения от Регионалната инспекция по околната среда и водите – Стара Загора, за което е бил съставен акт за административно нарушение, но както от първоначалното разследване, така и от допълнително проведеното такова, не са събрани доказателства, които да дават основание тези нарушения да бъдат квалифицирани като престъпление по чл.282 ал.1 от НК. С постановление от 21.01.2011г. е прекратено наказателното производство по досъдебното производство № 282 « ИП »/08 г. по описа на ОД на МВР – Сливен, вх. № 1664/08 г., д.пор. № 11/09 г. по описа на Окръжна прокуратура – Сливен, поради липса на данни за престъпление.
За Юсеин Шакиров историята с радиоактивните инертни материали започва, когато вижда на бюрото на Христо Христов, зам. директора на горското в Твърдица, писмо с резолюцията на Пейчо Върбанов за добив на инертни материали от табаните на урановите рудници между Шивачево и Твърдица. Те се намират в горския фонд на стопанство. В една от точките на разпореждането е посочено, че всеки камион трябва да бъде освидетелстван за радиация. Конкретен служител на горското е трябвало да следи за товарените обеми инертни материали и за нивото им на радиация.
Шакиров иска от Христов документите, в които са били освидетелствани натоварените от «Екоседиментс» камиони. Тогава се оказва, че такива няма, защото не са били изготвяни. Горският инспектор задържа заповедта за добив с протокол и информира незабавно ръководителите си в ИАГ.
Започва проверка, която се точи с години. А въпросът е несъмнено от фундаментален интерес за общественото здраве. Според горския стражар скална маса от урановите рудници е положена в основите на пътя през прохода Хаинбоаз, вложена е в строителство на нови сгради в Сливен и на други места.
скална маса от урановите рудници е положена в основите на пътя през прохода Хаинбоаз, вложена е в строителство на нови сгради в Сливен и на други места
Добивът на инертни материали е засегнал над 30 декара от държавния горски фонд в местността Благорица. За изсечените от терените дървета и дума не се споменава в договорите. Скалната маса от табаните на урановите рудници е плащана от софийската строителна фирма „Екоседиментс“ на Държавното лесничейство в Твърдица за… 1 лев на кубичен метър. Символична цена, защото към онзи момент цената на кубик инертни материали варира между 6 и 60 лева. В договора е посочено, че ще бъдат добити 16 900 куб. м. oт находището.
Добивът на инертните материали, по закон, се извършва само след сключване на концесия. Те се явяват подземни природни богатства, които са изключителна държавна собственост. Концесията обаче би трябвало да се предшества от ОВОС, който да се одобри от МОСВ. Нищо подобно не е било извършено. Такова е становището и на сливенската окръжна и на бургаската апелативна прокуратури. В края на 2008 г. ОП Сливен проверява случая. Намесва се и РИОСВ, която съставя акт акт за административно нарушение от страна на фирмата, добила каменната маса от табаните и налага глоба от 5 000 лв.
Държавното обвинение обаче приема, че купувачите неволно са подвели Стоян Божилов да им позволи добив на инертните материали. С други думи, станала е невинна грешка. В средата на 2010 г. Юсеин Шакиров и Георги Дончев пишат дирекно до вицепремиера от ГЕРБ Цветан Цветанов. Апелативната прокуратура в Бургас приема, че изводите на колегите им от Сливен звучат нелогично. Апелативните магистрати разпореждат разследването да се възобнови и връщат ДП 282 « ИП »/2008 г. по описа на ОД на МВР-Сливен в Окръжна прокуратура – Сливен. В крайна сметка обаче производството е прекратено. Висша касационна прокуратура (ВКП) обяснява, че фактите са потвърдени, но обществените обвинители приемат нарушението за неволно и не намират доказателства извършилите го служители да са се облагодетелствали или нанесли някому вреда.
Престъпни седименти
И все пак, някой се е облагодетелствал от незаконния добив на инертни материали от стар уранов рудник: „Екоседиментс“ ООД. Фирмата нееднократно е ставала обект на медиен интерес през последните кодини. Според справка в информационната система ДАКСИ, при подписването на договора с Държавното лесничейство в Твърдица дружеството се управлява от Константин Кръстев Недялков, а е собственост на Георги Цветанов Лачков, Георги Василев Васев и Мариян Кънев Георгиев. Към онзи момент адресът на дружеството е на столичната улица „Проф. Н. Михайлов“. Няколко години по-рано там са регистрирани фондацията „Епсилон“ и спортният клуб „Атилла-Й“. И двата юридически субекта първоначално са председателствани от сливенския бизнесмен Йосиф Йосифов – Йоско. През 2011-а г. Йосифов изкупува дела на Мариян Георгиев, но съдебната регистрация на дружеството остава на улица „Проф. Н. Михайлов“. Там се помещава и офисът на адвоката му Христо Христов.
Йосиф Йосифов – Йоско придоби известност през 2004 г. От тогава упорито, но неуспешно е разследван за убийството на Констанин Димитров – Самоковеца в Амстердам. Разследван е за наркотрафик и сводничество. В началото на март 2011 г. Йосифов уби на пътя при катастрофа в столичния квартал „Бояна“ двама души. Други двама рани тежко. В последвалото дело стана ясно, че при инцидента Йосифов е бил с 2,6 промила алкохол в кръвта. ВКС го прати за 6 години в затвора. Към днешна дата Йосифов не участва в нито една фирма. Съпругата му Ваня обаче е собственик на компанията „Билдинг протект“ ЕООД, с предмет на дейност строителство и търговия с недвижими имоти.
„Екоседиментс“ разполага със сериозен „опит“ както в експлоатацията на радиоактивни инертни материали, така и във възползването от недобросъвестни държавни служители за лично обогатяване. През 2009 г. фирмата е уличена в медиите че е добивала камъни от закритата уранова мина „Пробойница“ до гара Лакатник. Според в. „Сега“ чакълът се оказал с радиоактивност над 3 пъти по-голяма от нормата за безопасност.
Изкуствено езеро, възникнало вследствие на работата на пресевната. Фото: Д.Стоянов
Фирмата придобива 14 дка земя край язовир „Огоста“ в условия на пълна безстопанственост от страна на държавата, според „Сега“. Според Министерство на икономиката, апетитната земя, част от активите на рудодобивния комбинат в ликвидация „Чипровец“ ЕАД, е продадена без наддаване и без оценка от лицензиран оценител, на цена от 90 ст. за квадрат. По същото време офертните цени на земеделската земя в близост до язовир „Огоста“ са над десет пъти по-високи: 10.52-10.64 лв. за квадрат, пише „Сега“. Според изданието, продажбата на земята край язовир „Огоста“ е направена от ликвидатора на рудодобивния комбинат, който би трябвало да се грижи за собствеността. През януари 2015 г. в решени по адм. д. № 2039/2014 Върховният административен съд /ВАС/ потвърждава участие на „Екоседиментс“ в данъчни измами с ДДС чрез неправомерно ползване на данъчен кредит от верижни облагаеми доставки между недобросъвестни фирми.
През м.юни 2010 г. пъвият кабинет на Борисов одобрява разрешение на „Екоседиментс” ООД за проучване на строителни материали-подземни богатства, в площ „Теке корусу”. Площта, с размер 444 679,7 кв. м., е разположена в землищата на с. Омарчево и с. Полско Пъдарево, община Нова Загора, област Сливен, съобщава GreenTech.bg. Теренът за проучване попада в защитена зона, затова в договора за проучване се налага включване на специала точка. Тя задължава фимата методите за проучване в границите на защитената зона да бъдат съобразени с предмета и целите на опазване на околната среда.
Неочаквана радиационна заплаха
Вторият аргумент на прокуратурата за прекратяване на производството – че няма нанесени щети- също е спорен и изисква щателна проверка. Възможността дори част от доставените от „Екоседиментс“ инертни материали да се окажат радиоактивни със сигурност представлява сериозен риск за здравето и живота на много невинни хора. ДАНС се е включила в прокурорската проверка. От агенцията обаче не са отговорили на „Биволъ“ дали са използвани радиоактивни материали в жилищно строителство, къде точно, и доколко опасни са те за общественото здраве. Според Шакиров, в рамките на проверката РИОСВ Стара Загора е потвърдила, че радиоактивността им е 5 пъти над нормата и то само във въздуха. Засега запитването на Биволъ към ДАНС остава без отговор
През 2012 сливенската компания „Биндер“ получава право да добива инертни материали в района на село Бинкос. Фирмата се прочу през 2008 г. покрай скандала „Батко и братко“, когато Веселин Георгиев оглавяваше пътния фонд. Тогава управител на „Биндер“ беше по-малкият брат на Георгиев – Емил. След скандала настъпиха промени в собствеността на „Биндер“. Същевременно публикации в интернет свързват бизнес интересите на Георгиев с тези на Йоско.
–
Текстът е реализиран в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Текстът не съдържа позиция на Финансовият механизъм на ЕИП или оперататора на Програмата и те не носят отговорност за съдържанието му.
