По пътеките на бунта

Местните хора в Болярово и Елхово отново са на крак за да спасят жилищата си, децата и природата си от намерения за рудодобив в региона.

Общинските съветници в Болярово също се обявиха против златодобива в района, предстои да гласуват по искането на Местната гражданска инициатива. Снимка: Д.Бончева

Съобщения на сайтовете на австралийската компания Raiden Resources https://www.investi.com.au/api/announcements/rdn/81667530-f68.pdf и на канадската Velocity Minerals Ltd https://www.velocityminerals.com/news/2020/velocity-options-iglika-gold-copper-project-southeast-bulgaria/, че всяка от тях поотделно придобива 100 % върху правата за проучване на златно находище в общините Болярово и Елхово, предизвикаха остри реакции от страна на местна власт и граждани в община Болярово.

На 21 август 2020 в Болярово беше учредена Местна гражданска инициатива. Стартира подписка до местния Общински съвет и до областния управител с искане да не одобряват устройствени планове, определящи територии за добив и преработка на метални полезни изкопаеми на територията на община Болярово.

Интересите към евентуалните залежи на природни богатства в недрата на Странджа са от години. Проучвания в този район е имало още през 1960-те. Резултатите, добре известни на учените, свързани с Минно-геоложкия университет и Националния геоложки фонд, са държавна собственост. Но всеки геолог може да се сдобие с тях срещу 20 лв. на час и /или срещу 7 стотинки за копие на страница от докладите в геоложкия фонд, съгласно утвърдената с Постановление 118 на Министерския съвет Тарифа за таксите, които се събират в системата на Министерството на енергетиката по Закона за държавните такси. А за студенти е безплатно.

Близо 6 години продължи битката на жителите на община Болярово срещу интересите на две други частни фирми да разкрият кариера за базалти в землищата на селата Малко Шарково и Мамарчево – “ЕЛИМАР”ООД и “МИНЕРА – ММ” ООД. През 2018 г. Върховният административен съд постанови окончателно решение в тяхна полза. Това, което най-вече им помогна, бяха двойките царски орли, за които Странджа и Сакар-планина са предпочитано място в България.

Сега, 2 години след приключването със съдебно решение на сагата с кариерата край Малко Шарково и Мамарчево, жителите на община Болярово са изправени пред нови 2 изпитания.

През февруари местният боляровски вестник „Крайгранична искра“ информира, че канадска фирма ще получи правото да търси и проучва за злато и други метални полезни изкопаеми в площ Драка на териториите на общините Болярово, Стралджа и Средец. Драка попада в землищата на боляровското село Оман, стралджанските села Войника, Първенец, Правдино и Александрово, и селата в община Средец Малина, Загорци, Радойново, Зорница, Светлина, Драка, Средец, Проход, Белила, Кубадин, Бистрец.

Разрешението ще бъде предоставено на столичната фирма „Зеленрок“, уточняват за местното издание от пресцентъра на Министерството на енергетиката. Цитираната фирма, е заявила намерението си още през 2017. Тя е със седалище в София. Справка в Търговския регистър обаче показва, че неин управител е Винченцо Марко Сораче, едноличен собственик на капитала е канадската фирма „0955767 Би Си” ЕлТиДи, а зад нея стои друга канадска компания – Кю Екс Металс Корп, преименувана на 26 август т.г. на Gold Bull Resources Corp.

Стотици декари в Странджа планина са заплашени от отравяне, смятат инициаторите на подписката срещу златодобива . Снимка: Д.Бончева

Институциите срещу хората

Предоставянето на Драка е съгласувано с компетентните министри за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти и културни ценности, както и с Държавна агенция „Национална сигурност“ и Агенция „Пътна инфраструктура“. Получени са положителни становища, твърдят от Министерството на енергетиката.

Положителни становища са дали всички министерства и за разрешението за проучване за добив на злато и други метали в площ „Иглика“. Но проучване на журналистите от Болярово и Ямбол установи редица пропуски и несъответствия със законодателството. Умишлено или не – остава компетентните органи да установят.

За това, че предстоят сондажи за проучване на злато в селата Воден, Горска поляна, Иглика, Крайново, Малко Шарково, Ситово, Шарково в община Болярово местните хора научиха от медиите едва в началото на юли тази година. Тогава канадската компания Velocity Minerals Ltd обяви, че придобива 100 % върху правата за проучване на златно находище в площ „Иглика“. Площта попада и в землищата на селата Вълча поляна, Голям Дервент и Лалково в община Елхово. Тяхната съдба е предрешена от кмета и местния Общински съвет.

Ден, след като в Болярово учредиха Местна гражданска инициатива срещу златодобива в района, в Елхово, като извънредна 13-та точка Общинският съвет, прие предложение на кмета Петър Киров да предостави възмездно и временно за период от 7 до 10 дни на „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ ООД общинско пасище в землището на село Лалково за целите на проучванията за залежи на злато и други метали.

„Болкан Минералс Дивелъпмънт“ е фирмата, която получава разрешение за търсене и проучване на злато в находище „Иглика“ с решение на Министерския съвет още през февруари 2014 г. Договорът със срок на действие 3 години между дружеството и Министерството на енергетиката, обаче, е подписан едва на 7 ноември 2017 г., а влиза в сила от 23 януари 2018 г. Причината – условие в чл.2 ал.2 от договора, че той е валиден след влизането в сила на положителен акт по оценка на съвместимостта на работния проект, издаден от компетентния орган по Закона за биологичното разнообразие.

Компетентният орган по цитирания закон е Министерството на околната среда и водите. Ведомството има ангажимента да се грижи и за здравето на хората, като не допуска разрушения върху природата, в това число защитените видове и местности, въздуха, почвите, водите. Но служители от същото това министерство, конкретно от дирекция „Национална служба защита на природата“ се произнасят с писмо изх. № НСЗП-376 от 28.12.2017 г., че предвидените геологопроучвателни дейности не подлежат на оценка за въздействие на околната среда.

Според Закона за опазване на околната среда при дълбоки сондажи такава оценка е задължителна. В работния проект, обаче, инвеститорите посочват само, че ще правят 16 ядкови диамантени сондажа с общ обем 1500 линейни метра, като се изградят сондажни площадки с дължина 12 м и ширина 6 м, без да уточняват дълбочината на самите сондажи.

Решения без дълбочина

Явно за министерските чиновници дължината и ширината са били достатъчни, за да преценят, че сондажите няма да са дълбоки и да увредят околната среда, съответно да навредят на човешкото здраве.

С последващо писмо изх. № НСЗП-376/09.01.2018 г. на МОСВ е съгласуван работният проект за проучването на златни залежи в землищата на десетте села в общините Болярово и Елхово с преценка, че не е необходимо провежнаде на процедура за оценка на съвместимостта. Такава оценка за съвместимост по принцип е задължителна за площи, които попадат в зони на „Натура 2000“.

Тук имаме 5 такива защитени зони – изрично упоменати, както в предварителните съгласувателни писма на МОСВ, така и в договора между „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ и Министерството на енергетиката. В площ „Иглика“ попадат: язовир „Малко Шарково“, части от защитените зони „Западна Странджа“, „Дервентски възвишения“ и отделните „Дервенстски възвишения 1“ и „Дервентски възвишения 2“, в които, освен царски орел, има и редица защитени видове, включени в Червената книга на България и европейските директиви. И всички те са част от европейската екологична мрежа „Натура 2000“ за опазване на птиците и местообитанията.

Само на 500 метра от предвидените сондажи се намира националния археологически паметник Малкото Кале. Снимка: Д.Бончева

Предвижданите проучвания за злато и мед в селата край Болярово, срещу които местните жители откриха подписка, биха нанесли вреди на околната среда и на популацията на царския орел, припомни пред БНР-Бургас д-р Димитър Демерджиев, експерт по опазване на хищните птици към Българското дружество за защита на птиците. През последните години полулацията на защитения вид, който е вписан и в Червената книга, се увеличи от 10 на 35 двойки, каза той и добави, че особено силно ще бъдат засегнати две двойки царски орел, които се намират в близост до инвестиционното намерение. Като една от двойките е в непосредствена близост, буквално на няколкостотин метра. В такъв случай, тази двойка със сигурност би изчезнала оттам. Другата, съседна двойка, също би понесла негативни последствия, каза той.

Ще бъде унищожена и голяма част от ловната територия на царския орел, поясни Димитър Демерджиев. Подобно проучване ще засегне и много други животни и ценни растителни видове края язовир „Малко Шарково“ и „Дервентските възвишения“, посочи експертът.

В становище до Община Болярово, Общински съвет- Болярово, Община Елхово и областния управител на Ямбол, от Асоциацията на парковете в България заявяват, че в описанието на инвестиционното предложение липсва информация относно конкретното местонахождение на отделните проучвателни дейности, като е посочено, че те ще се определят на втория етап на проучването.

Инж.Тома Белев от Асоциацията на парковете в България: по закот институциите не могат да издават разрешения при липсваща конкретна информация за проекта. Снимка: Страница на Тома Белев във Фейсбук

„Според нас компетентният орган не е могъл да се произнесе по наличието на потенциална заплаха за целевите за опазване видове и местообитания, заради липсата на конкретика,“ гласи становището, подписано от председателя на асоциацията Инж.Тома Белев. Така, според него, не може да се определят конкретните места на сондажите и канавните работи, а оттам и не се знае дали няма да попаднат върху конкретно находище на вид или местообитание предмет на опазване на някоя от защитените зони в обхвата на проекта. За защитените зони не са издадени заповеди за обявяване, което осуетява възможността за оценка дали инвестиционното предложение не нарушава целите на опазване, доколкото те са определени.

„Според нас и според тълкувателната практика на съда на ЕС по чл.6 параграф 3 от Директива 92/43/ЕС, решението на МОСВ относно преценката за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони, може да бъде издадено само, след като компетентният орган е абсолютно сигурен и се знаят конкретните места на въздействие и при обявени защитени зони“, категоричен е Белев.

Мистерията на изчезналите села

Журналистическото запитване чрез Закона за достъп до обществена информация показа, че при старта на процедурата през 2013 г. в исканията си за съгласуване до различните ведомства, тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката е посочвало като населени места в рамките на координатите на находище „Иглика“ единствено селата Лалково, Ситово, Иглика, Голямо Шарково, Малко Шарково и Воден. Липсват Крайново, Горска поляна, Вълча поляна и Голям Дервент, които са директно в кльона на границата на България и външна граница на Европейския съюз.

Съгласувателни писма само за селата Лалково, Ситово, Иглика, Голямо Шарково, Малко Шарково и Воден – без Крайново, Горска поляна, Вълча поляна и Голям Дервент, са получени от Министерство на вътрешните работи, от Държавна агенция „Национална сигурност“ и министерствата на отбраната, на околната среда и водите, на здравеопазването, на външните работи, на регионалното развитие, на инвестиционното проектиране, на труда и социалната политика, на транспорта, на информационните технологии и съобщения, на културата, както и от тогавашния заместник-министър председател по икономическо развитие.

Единствено в съгласувателното писмо на Министерството на земеделието, приложено към преписката по договора с „Болкан Минералс Дивелъпмънт“, посочват, че координатите, посочени от фирмата и Министерството на енергетиката, включват не 7, а 10 села.

От Министерството на здравеопазването обръщат внимание, че в искането на Министерството на енергетиката е допусната неточност – за Голямо Шарково правилното име на селото е Шарково. И поставят условия: при опитно-добивни дейности да не се допуска наднормено натоварване със замърсители на околната среда на “Обекти, подлежащи на здравна защита”. Тоест жилищните сгради, спортните обекти, обектите за временно настаняване и т.н., както и дейностите да са съобразени със забраните и ограниченията за санитарно-охранителните зони около водоизточниците.

Нито министерството на енергетиката, обаче, нито фирмата, която има разрешение да прави сондажи в периметър от 105 квадратни километра в 10 села в общините Болярово и Елхово, не е съгласувала до момента – 2 години и половина след влизането на договора за проучвания в сила, къде са водоизточниците, санитарно-охранителните зони. Самата фирма продължава да издирва информация и за собствеността на имотите, в които иска да навлезе. Арендатори, чиято анонимност ще запазим, твърдят, че от фирмата са им предложили заплащане срещу разрешение да извършват сондажи в нивите, след като кметските наместници са отказали да предоставят личните данни на наследниците.

Въпросите, на които държавните институции, разрешили да се извършват сондажи в Странджа планина, не успяват да отговорят засега, са: Как карти на находище „Иглика“, което е на границата с Турция, тоест на външната граница на Европейския съюз попаднаха в сайтове на чуждестранни фирми? Дали това не засяга държавната ни сигурност?

Да проектираш без карта

От Министерството на енергетиката заявяват в отговор на заявленията по Закона за достъп до обществена информация: „На „Болкан минералс дивелъпмънт“ не е предоставян от Министерството на енергетиката картен материал от специализираните карти и регистри за площ „Иглика“ и съответно не са му издавани удостоверителни документи, които могат да послужат пред трети лица за разпространение на картни материали.“ А съгласно чл.4 ал.2 от Договора за проучване, „Болкан Минералн Дивелъпмънт“ се задължава да не предоставя информация и документация на трети лица, без изрично писмено съгласие на Министерството на енергетиката или съдебен орган, освен в случаите за ползването й от подизпълнители, акционери, надзорни финансови органи, фондови борси, банки.

ДАНС е съгласувала с писмо № КА-1136/28.08.2013 г. предоставянето на проучване за метални полезни изкопаеми в площ „Иглика“. Но само за селата Лалково, Ситово, Иглика, Голямо Шарково, Малко Шарково и Воден – без Горска поляна, Крайново в община Болярово и без Вълча поляна и Голям Дервент в община Елхово. Тоест без селата, които са точно в кльона на границата.

В отговор на заявление по Закона за достъп до обществена информация от МВР информират, че в Главна дирекция „Гранична полиция“ въобще нямат информация за предоставеното от Министерския съвет разрешение и подписания договор за проучванията на „Болкан Минералс Дивелъпмънт“ в граничната зона между България и Турция, която е и външна граница на Европейския съюз.

Министерството на енергетиката пък отговаря, че към момента не е съгласувало продажбата на правата върху находището, няма и подадена такава информация от страна на титуляра „Болкан Минералс Дивелъпмънт“. На този етап няма и подадени уведомления за търговски открития – резултат от дейности по разрешение за търсене и проучване на подземни богатства, което съгласно чл.21 ал.3 от Закона за подземните богатства поражда права за директна концесия върху находището.

Директорът на Регионален исторически музей – Ямбол Стефан Бакърджиев показва ценните находки, открити в района на Малкото Кале по време на проучванията през септември 2020 г. Снимка: Д.Бончева

Воден и Шарково, две от селата, които попадат в площ „Иглика“, са едни от основните водоизточници не само за околните села в община Болярово, но и за цялата община Елхово, посочват и на сайта си от „ВиК“-Ямбол. Освен това, в площ „Иглика“ според Министерството на културата попадат: 9 недвижими културни ценности – три късноантични крепости, една базилика, два манастира, късноантично селище, две надгробни могили. Според Министерството на земеделието в района има земеделски земи (ниви и пасища), горски територии – държавен поземлен фонд, общинска и частна собственост, стопански двор и урбанизирана територия – тоест обитаеми жилища.

Жителите на община Болярово са категорични, че няма да допуснат най-ценното за всеки човек – въздуха, почвата и водата, да бъдат отровени, както в Крумовград, Челопеч, Златица и редица райони в България. Подписката сред избирателите с постоянен и настоящ адрес се провежда в 20-те населени места на общината, а по инициатива и на хора, които вече не живеят тук, но са си запазили жилищата, тръгна и онлайн-подписка на собствениците на имоти в община Болярово и община Елхово със същите искания – да се спрат всякакви инвестиционни намерения за добив и преработка на метални полезни изкопаеми на територията на двете общини.

А междувременно, по инициатива на хора от страната, които са посещавали язовир „Малко Шарково“, разкопките край Воден и другите забележителности тук, тръгна и национална подписка в защита на цяла Странджа срещу добива на злато. Тя се разпространява както на български, така и на английски език на https://www.peticiq.com/ksdrfkd.

За Дияна Бончева

Авторката на текста и снимките Дияна Бончева е дългогодишен журналист в Ямбол, координатор на Програма Достъп до информация, редактор в Радио 999 и главен редактор на в. „Крайгранична искра“. Един от организаторите на Националната подписка за защита на Странджа планина. За активността й и разкритията й по темата за златодобива в района чрез Закона за достъп до обществена информация в момента е номинирана за наградите по повод Международния ден на правото да знам – 28 септември, в две категории – като гражданин от името на Даниела Божинова, изпълнителен директор на Българско сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, и като журналист – от името на Програма Достъп до информация. Дияна Бончева е бивш участник в редакционна работилница, организирана в София от фондация „БлуЛинк“ и фондация „Гардиън“ през 2011 г.

Още нещо важно

За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.