Планът за възстановяване и устойчивост е възможност за ефективна промяна и преодоляване на досегашните проблеми във всяка държава от ЕС. У нас обаче в областта на земеделието той трудно би решил проблемите на бизнеса, а търсеният нов подход не беше намерен.
Когато Европейската комисия обяви идеята си да осигури стабилна подкрепа за икономиките на държавите членки, засегнати от глобалната здравна и икономическа криза чрез Планове за справедлив преход към неутрална по отношение на климата икономика, никой не очакваше, че на фонда на другите предизвикателства страната ни ще изпадне в политическа криза. Същевременно администрацията беше напълно стопирана от недоброто наследство, получено при подготовка на Националния план за възстановяване и устойчивост на България (НПВУ).
Тези наслагвания на здравна, икономическа и политическа криза напълно дезориентираха бизнеса по отношение на политиките, необходими за възстановяването на пораженията от инфлацията и климатичните промени. И понеже първият проект на НПВУ беше нескопосано и повърхностно нахвърлян – без да бъдат изложени съответните мотиви пред Европейската комисия (ЕК) как точно да бъдат разпределени 13-те милиарда лева, полагащи се на България, служебният кабинет трябваше коренно да преформатира този проект.
Така след няколкомесечни тесни консултации с ЕК се стигна до внесения за обсъждане в Еврокомисията окончателния проект на Националния план за възстановяване и устойчивост на 15 октомври 2021 г. – със заложените в него 46 реформи, които да се реализират до 2026 година с 59 проекта в различни сфери на икономиката.
Политиките за агросектора удариха на камък
Колкото и оптимистични обещания да даваха представителите на служебната власт за българския план, земеделската общност не остана доволна от средствата, заложени за сектора. Най-вече, защото отрасълът има неистова нужда от работещи системи за напояване, а точно в тази част Брюксел изцяло отхвърли българския проект.
При управлението на ГЕРБ министерството на земеделието беше предложило 848 милиона лева за възстановяване на магистралните водопроводи на държавното предприятие „Напоителни системи”, но икономически и процедурно проектът е бил необоснован. На практика земеделците попаднаха в менгемето на крайно безперспективния проект за финансиране на напояването, предложен от предишната власт, защото този проект се оказа „кух” по отношение и на оценката за неговото въздействие върху околната среда.
И ако за останалите подсектори от икономиката компенсирането на щетите от ковид кризата, предложени с НПВУ на България, все пак дава гаранции, че бизнесът би могъл да преодолее негативите от пика в цените на горивата и суровините, то планираната помощ за фермерите удари на камък.
През юли 2021 г. служебният министър на еврофондовете Атанас Пеканов съобщи, че страната ни не е представила пред Европейската комисия нужните обосновки за изпълнението на такъв грандиозен проект и неговото въздействие върху подпочвените запаси, т.е. липсва оценка на въздействието върху околната среда. Пеканов посочи, че „сходен проект за напояване е бил предложен на Еврокомисията и от Румъния, но също е бил отхвърлен заради рискове за околната среда”.
Позицията на природозащитниците
Природозащитните организации в страната също разкритикуваха остро първия вариант в частта напояване, тъй като „е заложена инвестиция без каквато и да било реформа в напоителната инфраструктура, като проектът не съответства още на Плана за изпълнение на Стратегията за управление и развитие на хидромелиорациите и защита на вредното въздействие на водите до 2030 г. и на Стратегическия план за развитие на земеделието. Липсва оценка на съвместимост със защитените зони от мрежата Натура 2000”, припомни за Егромегдан Апостол Дянков, експерт във екоорганизацията WWF България.
„Подобряване на ситуацията с осигуряване на вода за напояване на селското стопанство безспорно е необходимо”, се посочваше още в становището на природозащитниците. „Нужно е да се задели ресурс за нейното изпълнение, по начин, който гарантира, че ефектът от рехабилитация на съществуващата мрежа за напояване може да бъде дългосрочно гарантиран. В противен случай рискуваме да получим рехабилитирана мрежа на стойност почти 1 млрд. лв., без никакви гаранции, че ремонтираните съоръжения няма да бъдат разграбени или продадени, каквато е историята на държавните хидромелиоративни съоръжения към момента”, посочват още еколозите.
Цялата земеделска общност беше силно подведена с обещанието за инвестиции в магистралната инфраструктура за напояване. Но понеже с този проект България рискуваше да забави целия НПВУ с много месеци напред, се наложи кабинетът да го смени, предлагайки алтернативен вариант.
Подпомагането чрез Фонда за модернизиране – плюсове и минуси
След продължителни комуникации с ЕК служебният кабинет предложи да се създаде Фонд за модeрнизиране на селското стопанство, който отчасти да компенсира отмяната на инвестициите в магистралната напоителна инфраструктура на страната.
Основната особеност на този фонд е, че освен с европейски и национални средства, той ще оперира и с частни инвестиции, които съставляват половината от неговия бюджет. Тоест, ако от общо заложеният бюджет е 447,3 млн. евро (близо 895 млн. лв., без ДДС), то половината от него, или 223,6 млн. евро (447 млн. лв.без ДДС) трябва да се осигурят от Инструмента за възстановяване и устойчивост на ЕС, а втората половина от 223,6 млн. евро – от земеделските производители, които ще кандидатстват с проекти, одобрявани от министерството на земеделието.
Т.е. на мястото на 848-те милиона лева, които щяха целево да се налеят в „Напоителни системи”, ще действа фонд с подпомагане, аналогично на Програмата за развитие на селските райони, където с инвестиционни подмерки 4.1 и 4.2 земеделците си купуваха техника и оборудване за мандри и консервни заводи. Но ако досега земеделците сравнително лесно погасяваха заемите си в тези 50% съучастия, то след ковид кризата банковото кредитиране ще им дойде в повече, тъй като цените на всички нови машини и съоръжения през 2021 и 2022 г. ще са с поне с 40-50% над тези от 2020 г. И е твърде съмнително как помощта от този фонд ще насърчи родните фермери да изпълнят изискванията на ЕС за намаляване на вредните емисии от въглероден двуокис, да инвестират в напояване и всички останали дейности, необходими за зеления преход.
Според проекта в рамките на този фонд земеделците ще бъдат подпомагани в четири направления: инвестиции в технологична и екологична модернизация, където се залага най-голям бюджет от 325 235 913 евро; инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци, където бюджетът е 15 338 756 евро; инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал, като заложените средства са 4 695 695 евро; и инвестиции, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства, където заложеният бюджет е в размер на 101 990 303 евро.
По първото направление „Инвестиции в технологична и екологична модернизация“ фокусът ще бъде върху зелените и цифрови инвестиции, така че да се увеличи броят на земеделските стопани, които успешно са адаптирали своите стопанства за справяне с предизвикателствата на зеления и цифров преход.Списъкът с възможните инвестиции включва оборудване за съхраняване на животински и растителен торов отпадък; съоръжения за съхраняване на минерални торове, необходими за производствената дейност на стопанството; оборудване за производство на енергия от ВЕИ за собствено потребление и от биомаса; съоръжения за преработка на отпадъчни суровини от селскостопански продукти, използвани за собствено потребление; оборудване за прилагане на прецизно земеделие за опазване на природните ресурси (оптимизиране на почвените обработки, употребата на торове и препарати за растителна защита и др.); инвестиции в мобилни кланични пунктове; за превенция на екстремни прояви на неблагоприятни метеорологични явления като градушки, измръзване, засушаване; софтуер или хардуер за събиране, обработка и анализ на данни и информация от различните фази по отглеждането, производството, съхранението и продажбата на селскостопански продукти.
В областта на животновъдството ще се одобряват проекти за проследяване на здравословното състояние на животните, норми на хранене, продуктивност, и др.); цифрови решения, които подобряват процеса по отглеждане на селскостопанските култури и животни и способстват за оптимизиране на обема на направените вложения; автоматизация и роботизация на отделните фази на производствените процеси (за растениевъдството – при торене, растителна защита, управление на климата, превенция от неблагоприятни климатични събития и др.; за животновъдството – въвеждане на системи за механизирано хранене, доене, поене и почистване, системи за управление и наблюдение на животновъдните стопанства, включително в пчеларството, системи за управление на тора, електропастири, GPS системи за идентифициране на постоянно затревени площи, дронове и др.); други активи, свързани с опазване на околната среда, климата и природните ресурси.
По направление „Инвестиции в центрове за подготовка за предлагане на пазара и съхранение на плодове и зеленчуци“ целта на подкрепата е да се стимулират създаването на къси вериги на доставка, модернизирането и автоматизирането на процесите по събиране, подготовка за пазара и съхранение на пресни плодове и зеленчуци.
В третото направление „Инвестиции за изграждане/реконструкция и оборудване на животновъдни обекти за отглеждане и преценка на мъжки разплодни животни, в т. ч. добив на биологичен материал от тях“ безвъзмездната помощ ще се насочва за развъдни организации, получили разрешение за осъществяване на развъдна дейност съгласно Закона за животновъдството.
В най-важното четвърто направление са „Инвестициите, свързани с ефективно управление на води в земеделските стопанства“. Подкрепата при него е за по-ефективно използване на водните ресурси в земеделските стопанства, на базата на внедряване на водоспестяващи технологии, използване на пречистени отпадъчни води, автоматизиране на процесите на управление на водите, намаляване на загубите на вода и пр. Възможните инвестиции включват поливни системи, инсталации за дъждуване, системи за капково напояване и др.; инсталации за пречистване и рециклиране на отпадни води и за повторно използване на води; оборудване за прилагане на иновативни технологии за пестене на вода; съоръжения за съхраняване на вода – резервоари, цистерни и др.; системи за автоматизирано напояване, включващи цифрови и роботизирани решения и др.
Идеите за финансиране на всичките тези проекти чрез фонда са добри. Но всички те ще изискват 50-процентно съучастие от земеделските производители и фирмите от хранителната индустрия. И тук големият въпрос е дали малките и средни ферми ще намерят нужните гаранции през банките, за да получат нужното кредитиране и да инвестират по всичките тези направления.
Без целево подпомагане за биофермерите
Планът за възстановяване има сериозен недостатък и в частта за подкрепа на производството на биологична продукция, където досега прилаганите политики ощетиха сериозно малкия и среден бизнес. За всички е странно, че българската администрация не прокара в окончателния проект на Плана за възстановяване мерки, които да отворят пазара за чистата продукция. Още повече биофермерството е сред приоритетите и на европейските структури при подпомагането на щадящите природата практики.
Критиките са основателни, още повече, че през лятото на тази година част от биологичните браншови организации заедно с експертите от Фондация „Биоселена” излязоха с общ проект за финансиране, който да бъде включен в НПВУ. „Идеята ни беше и в България да се въведе нова система за доставки на детските градини в страната с биопродукти, произведени от нашите фермери, което би осигурило постоянен пазар и би стимулирало този начин на производство. Все пак, до 2030 година Евросъюзът си е заложил целта 25% от произведената селскостопанска продукция да бъде биологична”, коментира за Евромегдан.бг Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена”.
Според него страната ни трябваше да се възползва от извънредния шанс за целево подпомагане на биофермерите още през 2022 г., като за целта бъдат заложени около 100 млн. лв., които да пилотно да се приложат в няколко български общини.
„Неколкократно сме давали примери с Франция и други европейски държави, където и сега местните власти отпускат бюджет за изкупуване на биологични продукти от фермерите, с която се снабдяват повечето държавните и общински учреждения, болници и училища. Тази система ще бъде в полза и за земеделските стопани, и за децата на България”, заключава Апостолов.
–
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Текстът е изготвен в рамките на проект № GEF-21-17 “Насърчаване на обществения дебат по процеса на зелено възстановяване и устойчивост в България“(Fostering Public Debate on Green Recovery and Resilience Process in Bulgaria)”. Проектът се осъществява от Зелента европейска фондация (Green European Foundation) в сътрудничество с фондация „Блулинк“, с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
Материалът Планът за възстановяване и устойчивост трудно би решил проблемите в областта на земеделието е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
