Преди малко повече от година две момичетата от столицата се местят да живеят на село – Десислава Петрова и Симона Величкова. Избират с.Ъглен – заради прекрасната природа, за да се занимават със земеделие и за да покажат, че младите хора могат да си изкарват сами храната си от земята. Замисълът им обаче удря на камък, или по-точно – на варовик! Оказва се, че се готви откриване на кариера за варовик в близост до селото. За Десислава, Симона и други жители в селото, това е присъда за околната среда и перспективата за живот в Ъглен.
От София до Ъглен се стига за 2 часа с маршрутка от Централна автогара. Кметицата Таня Гетова дава малко повече подробности около случая: фирмата, която е спечелила концесията се казва „Бенетконсулт Инженеринг ООД“. Самата кметица се е срещала веднъж с представители на фирмата и на няколко пъти е провеждала разговори по телефона с тях, с цел идването им в село Ъглен и запознаване на жителите с ползите и недостатъците от строежа на кариерата.
Осъществяването на този проект ще донесе рискове за околната среда, смята един от активните хора в селото
В къщата на Десислава и Симона ни очакват и други членове на Инициативния комитет. Те разказват за потенциалните опасности, които носи кариерата.
Трифон Трифонов – Тиката – пазителят на село Ъглен. Фото: Диана Трифонова / Евромегдан
„Осъществяването на този проект ще донесе рискове за околната среда като замърсяване на подземните води, вреда върху животинския свят, взривове, които ще се чуват в селото, както и пепел и прах, които падат върху растенията и изгарят листата. Ще бъде нарушена инфрастуктурата – очаква се 20 камиона на ден да минават през Ъглен“, опасява се Тиката, един от активните хора в селото. Той твърди, че кариерата е предвидена с размер 144 декара с тенденция за разширяване. Казва още, че почвите тук са карстови, което означава, че при взривове в близост до селото биха се получили размествания в земните пластове, а това от своя страна би довело до замърсяване на питейната вода.
Общинският кмет на Луковит Иван Грънчаров не споделя тези опасения и привежда популярния довод, че инвестицията щяла да донесе работа: според него се предвиждало в Ъглен да се добива основно облицовъчна маса и хората щели да започнат да се занимават с каменоделство, като изработват и продават крайни продукти. Грънчаров информира, че фирмата инвеститор е обещала да осъществи различни социални дейности в полза на хората, като направи ремонт на църквата, детска градина, селски стадион, църква и редица други начинания в полза на обществото.
Обявата за предстоящия строеж на кариера, целяща да информира местните. Фото: Диана Трифонова / Евромегдан
Обществото в Ъглен обаче изобщо не приема възторжено тези светли перспективи. Седнали на пейките пред магазина в центъра Христо и Йордан, родом от Ъглен, предвиждат повече загуби, отколкото ползи от евентуалния проект. Притесняват ги запрашаването и детонацията, която смятат, че би довела до разместване на земните пластове. Двамата разказват, че по улиците на селото са били разлепени бележки с информация за предстоящ строеж на кариера, но никой не се е допитал за мнението на хората. Гетова потвърждава, че на 2-ри февруари тази година навсякъде е била разлепена информация за предстоящия проект и хората от селото са били информирани, като междувременно споменава за друга кариера, създала подобен проблем в съседното село Бежаново. „Хората от Ъглен са против градеж на кариера както тук, така и в Бежаново. Това доведе до създаването на Инициативен комитет в селото против двете кариери“ – разказва кметицата.
Марин Христов – член на Инициативния комитет на селото. Фото: Диана Трифонова / Евромегдан
Марин Христов, член на Инициативния комитет на селото, сочи замърсяване на водата и съсипване на инфраструктурата като причини за негативното отношение на местните хора към проекта. Иван, който наскоро си е построил къща в Ъглен и се е преместил да живее там, споделя, че построил къща, за да дойде тук и да живее на спокойствие. „Като направят тази кариера какво ще стане?“ пита се новодомецът. „Не ни трябва тука кариера“ провиква се Надка от пейката на другия край на улицата. При вида на репортери още 5-6 човека се струпват за минути, всеки желаещ да сподели доводите си против кариерата.
Кметът на Луковит обаче се позовава на държавния интерес. Според него подземните богатства са собственост на държавата и тя е тази, която печели пряко от тази дейност. „Стига да се докаже, че тази дейност няма да влияе на околната среда в района и че това ще бъде фактор за подобряване на икономико-социалната среда за хората, но не за сметка на природата ще бъде нещо нормално да заработи, така както е в държавите от ЕС,“ заяви Грънчаров. Но в края на краищата отказва да заеме страна, като уточнява, че е необходимо „да се докаже всичко“ и едва тогава да се осъществи идеята. „Така всички ще са удовлетворени от резултата, а не само фирмата концесионер,“ заключва соломонвски кметът на Луковит.
Част от природните красоти на селото. Фото: Диана Трифонова / Евромегдан
Последният човек, с когото се срещаме по време на нашата обиколка, е собственикът на хотела в селото. Той потвърждава всеобщото мнение, че кариера не трябва да се строи, тъй като хората в селото искат да запазят природата в региона. Като собственик на хотела, той се тревожи от взривовете, камионите, които ще минават през селото, вдигайки прах – нещо, което би попречило на бизнеса му.
Проблемите за жителите на Ъглен далеч не свършват с кариерата. Местните се оплакват от незаконна сеч в горите в района. Училището е затворено, поради невъзможност за финансирането му, и децата от Ъглен са принудени да ходят до Дерманци. Църквата се намира в окаяно състояние, има един поп в региона, който обикаля няколко села по време на празници.
По материала работиха Диана Трифонова и Десислав Лафчиев
Този журналистически материал е създаден в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълнен от “Център за екологично право” и фондация „БлуЛинк“, създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014 г. Цял ата отговорност за съдържанието на материалa се носи от фондация „БлуЛинк“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този материал отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България – www.ngogrants.bg.
