Целта е правителството да има „независими“ аргументи, с които
да защити войната си срещу гражданското общество
Представянето на претенциозния текст, наречен „Икономически анализ на разходи, предизвикани от забавяне или отмяна на процедури, проекти и инвестиционни намерения, включително пропуснати ползи от обжалване и нереализиране на проекти в областта на опазването на околната среда за периода от 1 януари 2007 г. до 31 януари 2018 г.“, беше последвано от канонада срещу „обектите“ на този документ – граждански организации и общини, които чрез съдебни процедури или референдуми оспорват инвестиционни проекти на властите или на частни инвеститори, вкл. и т. нар. „олигарси“. Но какво се крие в този текст, едва ли мнозина са успели да се информират. Ето един непълен преглед на неговите слабости, чийто списък е достатъчно дълъг, за да е обект на отделно проучване.
Можем да групираме проблемите в 4 групи: методологически, математически, фактологични и логически. Тук ще представим по няколко от всеки.
Методологически:
Основният методологически проблем е липсата на каквато и да е конкретна референция (изключая един нескопосан опит) към ползите от неслучването на оценяваните проекти, нито те са извадени от „загубите“, за да се получи един нетен краен резултат. Липсва оценка на външните разходи, на „алтернативните цени“, на екологичните ползи и на социалните и икономически ползи, основани на тях, въпреки че за „алтернативните цени“ се твърди, че са част от методологията.
Претендирайки за пълен обхват на „пропуснатите ползи“ и „загубите“, авторите правят невъзможното допускане, че щом за периода 2010/13 г. съотношението на „екологичните“ към общите инвестиции в икономиката е 3%, то и „засегнатите инвестиционни проекти, които са свързани с опазването и възстановяването на околната среда, представляват приблизително 3% от инвестициите в страната през периода 2007/17 г. По този начин размерът на забавените инвестиции през посочения период е приблизително 6.4 млрд лв.“
Математически:
Неясно как е получен резултатът от 952595 лв. за „пропуснатите ползи по линия на отлагането на проекти и инвестиции в областта на околната среда“ при положение, че като се разделят „загубите“ от 1,1455 млрд. лв. на 4018 дни (дните в 11-те години) се получава три пъти по-малък резултат – 285092 лв.
Слагам тук и играта с периода: авторите често смятат за 10 години ясно заявения в заглавието период от 1 януари 2007 г. до 31 януари 2018 г. Знаем какво се получава, когато числителят в една дроб се намалява „според потребностите“, видно е и от разликите с резултатите в таблица 8.
Фактологични:
Анализът е пълен с примери, които не се отнасят до „екологични“ обжалвания. „Южен поток“, „Набуко“ и интерконекторът с Гърция са част от примерите. За първите два трябва да припомним, че бяха оръжия в газовата война между ЕС и Русия, и България нямаше решаваща роля за успеха или провала им. Наличието им тук показва, че „анализът“ е направен необективно и с цел да атакува „враговете“ на Димов и Борисов.
Фрапантна е липсата на знания за причините за проблеми като този с ПСОВ на Синеморец (случаят показва непознаване на технологии на проекти, които се „анализират“), оценките „на око“ за Калиакра, Корал, Трън и др.
Логически:
В таблица 2 има необосновани „отрицателни ефекти“ на стойност 353 милиона лева, формулирани като „пропуснати ползи за самите проекти и техните изпълнители“. Те не могат да бъдат част от пропуснатите ползи за фиска и обществото, каквато е претенцията на тази част от доклада.
България, Чехия, Унгария и Румъния са сравними по факторите, определящи необходимостта от съответните публични разходи (като абсолютна стойност) за околна среда, Естония не е. Нейното присъствие в табл. 10, очевидно цели да покаже, че не сме най-зле там, където всъщност сме.
… и някои лъжи, манипулации и „двоен аршин“
Обжалвания спирали АМ „Струма“ от 2008 г. АМ „Струма“ има валидно решение по ОВОС от 2008 г., а НПО са предложили приемлив вариант още от 2002 г. Реалността е, че именно правителствата от тогава досега спират изграждането на участъка през Кресненския пролом, факт, който иначе информираният Красен Станчев удобно пропуска. А знаят ли борците за абсолютния примат на собствеността, че трасето през пролома накрая отнема и малкото плодородна земя на Кресна?
Лъжа е и, че с политически твърдения се мобилизират хора срещу „Юлен“ поради „б) сложността на проверка на твърденията, в) общо усещане за несправедливост на правораздаването и недоверие към държавното управление“. Авторът на този текст е сезирал лично ДАНС и КПКОНПИ да разследват едно нарушение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, но институциите мълчат вече повече от половин година. Няма никакво „усещане“ и „недоверие“, а факт, че държавната машина в този случай отказва да работи!
Ако не пряка лъжа, то огромна манипулация е постоянството, с което се реферира към източници, които нямат никакво отношение към съответните тези. Така е с писмото на НПО за АМ „Струма“, с текста на Банката на ФЕД в Сан Франциско и с този на Дейвид И. Стърн. Последният всъщност е обширна критика на методологията и прилагането на „екологичната крива на Кузнец“, която пък авторите на „анализа“ използват като свой аргумент.
„Двоен аршин“ представлява оплакването, че офшорка от Белиз жалила ЗОП за интерконектора с Гърция, а от друга страна, природозащитниците атакували концесионера на ски-зоната на Пирин, че също е офшорка. Добри или лоши са все пак офшорките, г-н Станчев? Или са добри, когато нарушават законите (писани не от „еколози“, а от #КОЙ) и лоши – когато ги спазват?
Дори когато имат някои наистина добри попадения при анализа на отделните загуби, авторите не оценяват обективно причините. Например оценката на загубите на гориво и пари от задръстванията по пътя Бургас – Слънчев бряг може да бъде определена като днешните „алтернативни разходи“ на закритата жп линия Бургас – Поморие.
Всички тези факти според мен са достатъчни да обявят визирания текст за документ със съмнителна стойност. Разбира се, той има своята парична стойност, която може и да е достигнала 70 х. лева (без ДДС), а може и да не е. Но неговата стойност като аналитичен документ е близка до нулата. Той обслужва политическите щения на властта, на Нено Димов и Бойко Борисов в частност. Документ, пълен с фалшива и изопачена фактология, лъжи, позовавания на ирелевантни източници, с методологически и математически грешки, с откъси от стари интервюта.
Какво цели тогава един толкова слаб и манипулативен „анализ“?
• да обоснове войната, която правителството на Бойко Борисов води срещу екозаконодателството и достъпа на гражданите до правосъдие, чрез последните промени в ЗООС и АПК.
• да „обоснове“ започналата отново истерия в защита на плановете да бъде съсипана Витоша;
• да пренасочи надигащото се обществено недоволство от провалите на правителството на Борисов срещу гражданите и местните власти, които имат смелостта да се противопоставят на претенциите за разрушаване на части от българската природа.
Жалко е, че това е дело на хора, които претендират, че държат високо летвата на критичната икономическа мисъл в България. С този текст, те дават отлични аргументи на истинските си врагове и едновременно с това настройват природозащитниците срещу и без това неголямата група на свободните икономически анализатори.
Нено Димов е твърде невзрачен субект, за да бъде защитавани неговите интереси с противопоставяния между демократични групи в България.
*Текстът е написан на 8.10, преди публикацията на т. нар. „поправен доклад“
Материалът ИЗВРАЩЕНИЕ НА ФАКТИТЕ, ОБИДА ЗА ИКОНОМИЧЕСКАТА МИСЪЛ е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
