Една трета от емисиите на въглероден диоксид, постъпващи в атмосферата в резултат от човешката дейност, са причинени от изгарянето на въглища. И докато все още около 40% от произведената енергия в света се дължи на въглища, имаме само около 20 години преди Земята да навлезе в „червената“ зона, надвишавайки границата от градус и половина по-високи средни годишни температури, припомни Нобеловият лауреат Мухамад Юнус. Енергийната криза през есента на 2021 г. демонстрира, че връзката между климата и изкопаемите горива е много дълбока, а изходът минава през трудни политически решения към все още неясното бъдеще на въгледобивните райони.
Енергия и климат
В българските села климатичните промени често се свързват с това какви цветя цъфтят на 24 май. Докато преди години е било голям шанс за учениците да наберат божури за учителката си, днес те са вече отдавна прецъфтели по това време. А хората в градовете, които се греят на парно, следят климатичните промени по друг начин – по сметките си за отопление.
Основополагащо за всички политики е мнението на хората за климатичните промени и могат ли да бъдат въвлечени в борбата за запазване на подходящи условия за устойчив живот на планетата. Политиците и икономистите водят люта битка за това как да се балансира икономическият растеж – основан на „кафявата икономика“ от изкопаеми горива – с мантрите за новата „зелена икономика“, която разчита на възобновяеми източници на енергия.
Напоследък темата за съдбата на ТЕЦ в контекста на Зелената сделка и излизането от Ковид кризата се превърна в ключов въпрос в дневния ред на обществото. Изведнъж повечето политици станаха зелени, а синдикатите започнаха да търсят нови алтернативни технологии за позеленяване на кафявата икономика. На този фон докладите на експерти от природозащитни организации изглеждат като кръпки в медийното шоу. И все пак проблемът продължава да стои, отлагането му във времето създава все повече проблеми, сред които най-болезнени са съдбите на хилядите заети в сектора.
Неясно бъдеще
Бъдещето на въгледобива в България изглежда доста неясно. Към момента страната произвежда около половината си енергия от въглища (40% през лятото и 60% през зимата), което я поставя далеч назад от най-зелените икономики в ЕС.
Големият проблем на българските въглищни централи са старите им технологии и ниското качество на използваните въглища, от които при горене се отделя значително съдържание на серен диоксид, фини прахови частици и прах. Особено значими са тези проблеми в най-голямото находище на лигнитни въглища в България – Марбас (в общините Гълъбово и Раднево), където здравните последици за населението са особено опасни.
Производството на енергия от въглища в ТЕЦ се нуждае и от огромни количества вода, която в района на Марбас се доставя от река Сазлийка и чрез канали от басейна на река Тунджа. В дългосрочен план прогнозите са за остър недостиг на надземни и подпочвени води до 2050 г. и дългосрочно увреждане на почвените ресурси в една иначе плодородна зона от Тракийската низина. Добивът на лигнитни въглища в Маришкия басейн е в открити рудници, което допълнително води и до запрашаване на атмосферния въздух. А алтернативата с рекултивация на терена и създаване на нов тип работни места засега изглежда по-скоро в сферата на мечтите.
Дискусии на местно ниво
Много екологични бомби цъкат заплашително за жителите на област Стара Загора. На фона на относително високите средни брутни заплати в региона, броят на местните жители прогресивно намалява в последните години – парадоксален ефект на кафявата икономика.
Всичко това се отразява и на алтернативното бъдеще на района като дестинация за културен и екологичен туризъм, каквито са амбициите в областния център. Под бранда „Стара Загора – център на Вселената“ там се опитват да привличат туристи чрез културния си ресурс (опера, театър, литературни маршрути), храната и местните напитки, както и чрез представата за „град на агробизнеса“, в който се организират големи земеделски изложения на открито.
На фокус група с местни експерти по тези теми през есента на 2020 г. общото мнение беше, че затварянето на ТЕЦ ще доведе до преосмисляне на представата за региона и опит за създаване на зелен туристически облик. Засега обаче няма изгледи за свръх туризъм, а социалните и икономически заплахи от затварянето на ТЕЦ-овете плашат местните хора. Коментира се и вероятността затварянето да повлияе на бъдещето на футболния отбор „Берое“ – един от важните местни символи, който от години се издържа от държавното дружество ТЕЦ Марица изток, което в някаква степен го прави нестабилен икономически субект при една променена обстановка.
Според проф. Даниела Бобева, ръководител на катедра „Икономически науки“ в Пловдивския университет и бивш вицепремиер и министър на икономиката, колкото и да се харесва зеленият преход, трябва да са ясни последиците, рисковете и ползите от него. Това касае не само въздуха, а и битовите сметки, опаковките и храните, които ще се консумират.
Около Пловдив се намира “Тракия икономическа зона“, която често е давана като добър пример за местно развитие. Стратегията за бъдещето на зоната е за постепенно преминаване към въглеродна неутралност – предизвикателство, за което се работи отсега. Изпълнителният директор на зоната Пламен Панчев представи визията за зелен преход на международна конференция в Пловдив през септември 2021 г. В нея е заложен график до 2025 г. 45% от енергията, която ще се използва в зоната, да бъде от възобновяеми източници, до 2030 г. – около 60%, а към края на 2040 г. – до 100%.
В момента се работи по 12 ключови теми, като най-важни са енергийната ефективност и възобновяемите източници. Има надежди първите проекти за производство на водород да бъдат реализирани през 2025 – 2026 г. около Пловдив. В завършваща фаза са преговорите с две компании, които имат интерес да произвеждат „зелен водород“ от възобновяема енергия. Този модел може да се възпроизведе и на други места в страната. “Тракия икономическа зона“ от четири години работи с консорциум от Хасково, Бургас и Габрово, като Пловдив е ядрото му с трите индустриални зони около града.
На конференцията бе представен и доклад за демографските и социални предизвикателства пред Марбас по време на зеления преход – въпрос, който предизвиква най-много дискусии. Синдикалните организации настояват за отлагане на затварянето на ТЕЦ, докато се търсят алтернативни технологии за използване на въглеродния диоксид. Някои природозащитни организации предупреждават за екологичните опасности, които включват неутолимата жажда на енергетиката за вода. Експерти предупреждават и за опити за грийнуошинг от страна на големите световни корпорации. Според Димитър Събев, експерт по економика, по този начин кафявата икономика постепенно ще „позеленява“, без структурно да се променя, с което проблемите ще бъдат прикривани, но не и решавани. На този фон служебният премиер Стефан Янев обяви в своята реч на екологичния форум в Глазгоу, че България ще затвори ТЕЦ до 2038 или най-късно през 2040 г.
Политиците са на ход
Зелената сделка и Плановете за възстановяване и устойчивост след Ковид пандемията са в устата на всеки политик. Темата е благодатна почва за различни спекулации, упражнения в ерудиция или просто повод да се шуми при поредната предизборна кампания, което през 2021 г. се случи на три пъти. Толкова бяха и различните варианти на българския план, като в началото на третата предизборна кампания бе депозирана финалната му версия в ЕК. В документа е отделено сериозно внимание на въглеродната неутралност. Това ще се отрази и на съдбата на ТЕЦ.
На първо място е поставен въпросът за ниската енергийна ефективност на българската индустрия. Предвидено е да се работи за нарастване на производителността на българските предприятия, което да рефлектира в по-висок темп на икономически растеж, по-висока заетост и доходи от труд. Това влиза в графата „интелигентна икономика“, което върви ръка за ръка с развитие на научните изследвания и стимулиране на иновациите.
В частта за по-зелено бъдеще се обръща детайлно внимание на три компонента. Приоритетно напред е поставена целта за създаване на Национален фонд за декарбонизация, която вероятно ще се изпълнява от планираното ново държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“, което е планирано да се създаде съгласно Плана за възстановяване и устойчивост. В тази тема също има някои забавяния, що се касае до използване на европейски средства за конверсия на икономиката в трите въгледобивни района (Бобов дол, Перник и Марбас).
При въглероднo неутрална икономика трите ключови теми са енергетика, енергийна ефективност и социална политика, а сред важните аспекти са борбата с енергийната бедност, съчетана с либерализация на енергийния пазар. За целта са предвидени над 8 млрд. лева, които да бъдат използвани за реални стъпки в тези направления, като се отчитат и социалните ефекти от подобни промени.
Опасностите планът да не сработи са свързани с твърде много бюрократизиране на процеса, както и с липса на воля за законодателни реформи. Всяко колебание от страна на държавата обаче може да бъде повод за спиране на европейските плащания.
Зеленото бъдеще на страната е обвързано и със защита на биоразнообразието и модернизиране на селското стопанство, което трябва да стане по-устойчиво. За първия компонент са предвидени малко над 100 млн. лева, а за втория – малко под 1 млрд. лева.
Всичко дотук изглежда добре, ако не се подцени частта за стимулиране на местното развитие. Това включва и поощряване на предприемачеството и най-вече това с фокус върху социалните каузи.
Какво може да се случи на практика?
В района на Марбас има и няколко структурни заплахи. Първата е свързана с „парадокса на Джевънс„, при който по-ефективна технология в началото спестява, но след това стимулира системата да използва все повече енергийни ресурси. Това е наблюдавано още в зората на индустриалната революция от Уилям Стенли Джевънс, който описва изводите си в книга през 1866 г. Според него все по-ефективните технологии постепенно водят до по-голям разход на ресурси и енергия. Това може да бъде причина за стратегически грешки с последствия върху природата и климата, културата и качеството на живот, ако политиците следват конюнктурни самоочевидности, подстрекавани и от синдикатите в името на „по-социално“ въздействие спрямо неизбежния климатичен апокалипсис.
Подобен подход се наблюдава в Полша, където отказът на местните политици да са солидарни със зелената сделка създава неприятен прецедент в конфликт с международното право. Опасностите за българските ТЕЦ могат да дойдат внезапно в периода до 2038 г., ако междувременно се появи нова технология, която да демотивира изпълнението на графика за финално приключване на дейността и стартиране на рекултивация на района.
Заявки за внедряване на подобни технологии вече се правят от различни страни. При преговорите за ново коалиционно правителство на Германия е лансирана идея за използване на „син водород“ след 2030 г. – производство на водород от природен газ, като въглеродният диоксид ще бъде улавян и съхраняван в подводни хранилища. Сега това противоречи на директива на ЕС, но предстои да видим как биха се развили технологиите.
Позитивен пример в областта на биологичното разнообразие в района обаче е активната работа на сдружение „Зелени Балкани“ и единствения по рода си спасителен център за диви животни в Стара Загора. В съседство с ТЕЦ в Марбас се намира планината Сакар, която е важно орнитологично място. Организацията е създала там база за възстановяване в дивата природа на белошипата ветрушка, вид малък сокол, изчезнал от страната през периода на индустриализация и урбанизация. С помощта на местни хора в село Левка проектът се изпълнява успешно и белошипи ветрушки вече летят в небето на страната.
Като задълбочаване на това партньорство се работи по идея за създаване на Природен парк Сакар, за което вече е създадено едноименно сдружение. Потенциален партньор в този процес може да бъде и Организацията за управление на Тракийски туристически район, в чиято територия попадат маришките ТЕЦ и планината. Сред приоритетните теми в дейността ѝ са развитието на културен и винен туризъм (което пасва идеално за Стара Загора и Сакар), но така също селски, екологичен и урбекс. Последният вид е особено атрактивен за западните туристи, а под името индустриален туризъм той вече добре се развива в бившите въгледобивни райони с лигнитни въглища в Германия. Дори и в България има добър пример в тази посока – Музея на минното дело в Перник.
Аналогични процеси се наблюдават в двата по-малки въгледобивни района на страната при Бобов дол и Перник, като там проблемите вече са реални – с безработицата, екологичните последствия след спирането на дейността и спешната нужда от рекултивация на бившите мини.
Ако държавата успее да спечели доверието на ЕК и финансирането по Плана за възстановяване и устойчивост се реализира, тези проблеми биха могли да започнат да се решават.
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Текстът е изготвен в рамките на проект № GEF-21-17 “Насърчаване на обществения дебат по процеса на зелено възстановяване и устойчивост в България“(Fostering Public Debate on Green Recovery and Resilience Process in Bulgaria)”. Проектът се осъществява от Зелента европейска фондация (Green European Foundation) в сътрудничество с фондация „Блулинк“, с финансовата подкрепа на Европейския парламент.
Материалът Зелено бъдеще за въгледобивните райони е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
