Срещу добива на газ, нефт и други полезни изкопаеми се обявиха над половината гласували на местен референдум в общ. Генерал Тошево на 17.12.2017 г. С над 52% участие, плебисцитът е валиден и слага спирачка на поредната инициатива за добив на газ в Добруджа, която разгоря страстите през последните месеци, буквално, на живот и смърт.
Трагичният апогей на съпротивата срещу плановете за газодобив в района е точно два месеца по-рано, в добруджанското село Калина, на 20 км от границата с Румъния. Местното читалище едва ли е побирало някога толкова хора. Вътре е тясно и задушно. От трибуната се чуват емоционални думи. Залата ту аплодира, ту освирква. Възрастен мъж става и започва да задава въпроси, задавени от емоции. Успява да изреди три питания. На финала се строполява. “Спешна помощ” пристига безсмислено късно. Мъжът е изговорил последните три изречения в живота си. От вълнение е получил инфаркт.
Сцената на живот и смърт се разиграва на 18 октомври 2017 г. Загиналият се казва Петър Стефанов, на 73 г., бивш преподавател в Минно-геоложкия институт, едно от висшите учебни заведения на България. Среща края си в селското читалище. Поводът той и още около 100 души да са там е обществено обсъждане за инвестиционен проект за добив на газ. Преди години, след пенсионирането си, Стефанов се завърнал да живее в родното си село Великово, разположено в съседство с Калина. Компетентен, чел внимателно представения доклад на РИОСВ, обсъждал го със съселяните си, разказва пред в-к „24 Часа“ Синтия Недялкова, активист на кампанията срещу добива на газ.
Двете села имат общо 150 души население, а на 18 октомври три четвърти от тях са оставили домашните си задължения, за да присъстват на общественото обсъждане. Гибелта на техния съселянин ги покрусява, но и вдъхва решимост. “Страх ни е! Добивът на газ може да замърси земята, водата да се увреди завинаги. Ние тук разчитаме на земеделие, природата ни е хубава. Жалко за бай Петър, явно се е развълнувал”, казва 44-годишен жител на село Калина. Отказва да се представи, тъй като, по думите му, работи към общинска структура и не иска да говори вместо представителите на властта.
За благата на земята
Селата Калина и Великово се намират в огромен равнинен район. Той носи географското име Добруджа, река Дунав го разделя на две. Северната част се намира в Румъния, Южната е в България. Южната е изключително привлекателна с климатичните си особености за развитие на растениевъдството. Върху огромни територии се отглеждат зърнени култури. Данни на българското Министерство на земеделието и храните сочат, че административната област Добрич, която заема почти изцяло българската част от Добруджа, е с най-висок дял на използвана земеделска площ в страната – 7.3%. Там са и най-големите площи, засети със зърнени култури – около 10% за държавата. Отглежданите количества зърно са големи. Анализ на Националната асоциация на зърнопроизводителите сочи, че България трайно е сред първите 30 производители и 20 износители на пшеница в света. Според данни на Националния статистически институт през 2016 г. земеделската земя в Добруджа се е търгувала за 1602 лв. на декар, което е над два пъти повече от средната за страната. Това дава възможност на местните жители да печелят добре от продажби и ренти.
На изток този изключително важен за земеделието регион граничи с Черно море. По красивото крайбрежие се развива туризъм. Но богати са и земните недра. Край бреговете са установени залежи на нефт. Добив се е извършвал преди около 70 години, в момента фирми изследват за нови находища. Във вътрешността, край Калина, Великово и още десетки села, има и неразработени източници на газ. Всичко това е дилема за бъдещето – с блага под или върху земята да се търси просперитет. “Каква е логиката нещо, което дава хляб на местните в момента, да бъде заменено с друго?!”, пита Илиян Илиев, директор на Обществен център за околна среда и устойчиво развитие – Варна.
На 14 януари 2012 г. .по улиците на дванайсет български града излязоха хиляди граждани, за да изразят категоричната си позиция срещу добива на шистов газ чрез технологията на „хидравличния удар“. Фотоархив на BlueLink.net.
Газът е стара тема за българската част от Добруджа. Свързана е с протести, вълнения. Но касае и цялата държава. През 2012 г. се проведоха масови митинги в Добруджа и големите градове на България срещу намеренията на американската компания “Шеврон” да търси шистов газ. Тогава парламентът в София наложи мораториум върху добива чрез фракинг.
Макар методът да е забранен, притесненията на хората, че би се използвал, остават. През 2014 г. се разгаря недоволство и срещу канадската фирма “Парк плейс Енерджи”, която иска да извършва проучване край добруджанското село Вранино. Проектът е стопиран чрез съдебни процедури. Аналогично по същото време вълнения срещу добив на шистов газ има и в Румъния. През 2013 г. там се провеждат масови протести, като в някои селища, като Пунджещи, се стига до безредици и полицейско насилие. Румънски екологични организации винаги подкрепят българските си колеги, тъй като двете държави са свързани с общ водоносен хоризонт. “Хората в Добруджа са прави да протестират. Нито при нас в Румъния, нито в България има гаранция, че не се ползва фракинг. Може ли хората въобще да знаят какъв е методът? Недоверието е нормално”, казва жителят на Букурещ Козмин Маря, участник в протестите.
Отново треска за газ
Проектът, около който сега бушуват страстите, е на българската компания “Русгеоком БГ”. Началото е сложено през 2003 г. Тогава, според българския икономически седмичник “Капитал”, руската фирма “Башкиргеология“ получава разрешение за проучване. Четири години по-късно проектът е купен от „Русгеоком БГ“, която успява да докаже запаси на газ и да регистрира геоложко откритие. Така се стига до искане пред правителството за 35-годишна концесия, с доказани извлекаеми запаси от 1.097 млрд. куб.м газ и потенциал за 2.5 пъти повече. В началото на октомври тази година стартират обществените обсъждания, които според българското законодателство трябва да се проведат преди предоставянето на концесията. Подведени от името на инвеститора, а и заради старото участие на “Башкиргеология“, жителите на Добруджа считат първоначално, че проектът е руски. Но после става ясно, че “Русгеоком БГ” е свързана с “Овергаз”, най-големият частен доставчик на синьо гориво в страната.
Иванка Казакова, организатор на протест във Варна на 20.10.2017 г., показва евентуалните вреди, които добивът на газ може да нанесе на природата в Добруджа. Снимка: Любомир Бенковски – Бенджи/Булфото
“Русгеоком БГ” категорично отрича, че ще ползва фракинг. “При експлоатацията няма да се прилага методът на хидравлично разкъсване”, се казва в становище на компанията, разпространено до медиите през есента. Преди да се произнесе окончателно, РИОСВ – Варна дава положителна оценка за въздействието върху околната среда. Но хората в Добруджа не вярват на екологичната инспекция, а и не ги успокояват думите на инвеститора. “Не само добивът на шистов газ, а и този на конвенционален може да замърси водата на региона. Целият добив на подземни ресурси в Добруджа се осъществява на по-големи дълбочини от тези, на които се намира водоносният слой. Една изтървана капка масло може да замърси 1000 л вода”, казва Илиян Илиев. От началото на есента до днес в град Генерал Тошево, който е общински център за териториите, върху които е планиран добива, регулярно се провеждат протести.
Според общественика Илиян Василев, който често коментира икономически теми в социалните мрежи, протестите са “хибридна операция”. Василев намеква за тайна намеса на Русия, от която България внася синьо гориво и която няма интерес балканската държава да има собствен добив. Подобни слухове се разпространяват от 2012 г., когато протестите предотвратиха проект на американската компания „Шеврон“. Но това категорично се отхвърля от протестиращите. “За нас не е важно кой точно реализира проекта. Какво значение има националността, ако водата бъде замърсена”, казва Димитър Стоянов, жител на Добрич, най-големият добруджански град.
“При експлоатацията няма да се прилага методът на хидравлично разкъсване. Добивът на газ няма да има вредно въздействие върху околната среда и водоносните хоризонти. В България от десетилетия се прокарват сондажи и се добива природен газ по този начин и всеки може да види дали има поражения върху природата и хората в районите на действащите газови находища, като такива има и в Добруджа”, се казва в становище на “Русгеоком БГ”. Компанията обещава изцяло да действа според българското законодателство, високите професионални стандарти, в интерес на развитието и просперитета на българската енергетика. “От „Русгеоком БГ“ уважаваме и разбираме притесненията на местното население. Отворени сме да отговорим на всички въпроси и да опровергаем притесненията”, допълват от компанията. Инж. Димитър Мерачев, геолог към “Русгеоком БГ”, заяви пред Дарик радио в началото на ноември, че в България и Румъния има над 270 нефтени и газови находища под водоносния хоризонт без последици за чистотата на водата.
На обратното мнение са живущите в региона и гражданските организации. Според Димо Водкаджиев, протестиращ жител на Генерал Тошево, опасни товари не могат да се превозват по черни пътища, а в района на сондажите няма асфалтофи настилки, което ще принуди инвеститора да превозва нерегламентирано опасни суровини. “Съдържанието на мораториума, който важи за България, забранява не само фракинг, но и технология, която отваря нови пукнатини и разширява стари”, казва Мариана Христова, председател на сдружението „Граждански инициативи за забрана на проучването и добива на шистов газ чрез фракинг”. Тя твърди, че в предложението си инвеститорът е записал, че не може да постигне добив в търговски обеми чрез конвенционална технология, следователно допуска изпозването на нековенционална. “Как ще се възстанови хумусният слой на почвата? Ще се създаде необратим екологичен процес в най-суровинния район на в България. Ще се рови земеделска земя, която не може да се възстанови”, казва Детелина Симеонова от организацията “Гражданско общество за Добрич”.
Житото осигурява на региона 200 милиона евро на година
“Русгеогом БГ” твърди, че 50% от концесионните плащания ще остават в местната община. Офертата на фирмата, предложена на местната общност по време на общественото обсъждане в Генерал Тошево, звучи така: “При сондирането и експлоатацията ще бъдат наети местни работници. Съвместната дейност с местния бизнес ще даде положителен ефект, тъй като ще бъде ползвана транспортна, подемна и строителна техника, която може да бъде наета от фирми от региона. А и доставката на храна ще се извършва от местния бизнес. Ще бъдат настанявани и специалисти, което ще помогне на хотелиерите”. Мнението на хората, споделено пред представителите на фирмата, е обратното: “100 милиона евро поне ще ни давате ли всяка година? Защото житото осигурява на региона 200 милиона евро на година”. А Илиян Илиев счита, че алтернативата на газа е това, което е отгоре над земята. “И това не са само големите полета със зърно, но и различните видове земеделие, инвестициите в овощни култури и зеленчукопроизводство, както и в алтернативни енергоизточници. В Добрич вече има централа за биомаса. Защо да няма още?! Науката мисли как конвенционалните източници да бъдат заменени с алтернативни, а ние се връщаме назад. Освен това, колко работни места за местните хора ще отвори един газов сондаж? Със сигурност няма да са толкова, колкото осигурява земеделието. Без значение кой ще вземе находищата, местните хора ще са прецакани. Единствената справедлива схема е техните ресурси – в техните ръце”, казва той.
Добруджа гласува
Банер в интернет на кампанията срещу добива на газ в Добруджа. Източник: Сдружение „Граждански инициативи за забрана на проучването и добива на шистов газ чрез фракинг“.
В крайна сметка бъдещето на региона се реши на местен референдум. Допитването се проведе на 17 декември 2017 г. на територията на община Генерал Тошево, а свикването му бе пожелано от общинската управа. Въпросът бе формулиран така: „Против ли сте Община Генерал Тошево чрез Общински съвет или Кмета на Общината да одобрява устройствени планове, определящи териториите за проучване, добив, преработка на следните подземни богатства: нефт, природен газ, твърди горива, минни отпадъци?”. Общинската избирателна комисия (ОИК) обяви крайните резултати малко след полунощ. Според тях на референдума са гласували 6671, или около 52,72% от общо 12654 регистрирани избиратели. Ако това съотношение бъде потвърдено от ЦИК, референдумът се оказва безусловно валиден, тъй като е преминат изискуемият минимум от 40% участие. Според ОИК, броят действителни бюлетини с отговор „Да” след края на местния вот е 6465, или малко над 51% от подадените гласове. Броят действителни бюлетини с отговор „Не” е 172, а бюлетините без отбелязан отговор, с отбелязани и двата отговора на въпроса или бюлетини, в които не може еднозначно да бъде определен отговора на въпроса са били 19, а недействителни – 15. Бюлетините са предадени в ЦИК, а законността на резултатите може да се оспорва в 7-дневен срок от тяхното обявяване пред Административен съд Добрич.
