Върховният административен съд (ВАС) често е последна преграда пред погазване на природозащитното законодателство, но в края на миналата година за пръв път му се наложи да брани и законите на диалектиката. През декември 2015 г. върховните съдии припомниха на колегите си от Благоевградския административен съд хегеловия постулат, че количествените натрупвания водят до качествени изменения, и съответно общото въздействие на всички ВЕЦ върху околната среда е трябвало да се вземе предвид при решение относно създаване на поредна юзина по течението на р.Влахинска в Пирин.
Работещите по течението на реката малки водноелектроцентрали (ВЕЦ) от години се множат за сметка на природата и нейните обитатели, и то при съмнителен прочит на останалите закони в държавата, твърдят природозащитници и юристи. Те подкрепиха отказ на благоевградската екоинспекция да разреши поредно изграждане на поредна електродобивна мощност по течение на реката, този път прикрито като уж безобидно „преместване“ на вече съществуваща малка ВЕЦ. Първоначално отменен от благоевградския съд, отказът бе потвърден от ВАС с решение № 14230 от 23.12.2015 г.
Хлъзгава предистория
През 2006 г. на брега на Влахинска река е изградена малка ВЕЦ. След по-малко от десет години по поречието на 27-километровата пиринска река вече работят три такива централи. Природозащитници още тогава предупреждават, че дейността им води до тежки негативни последици за околната среда – крайречните галерийни гори от черна елша съхнат, а популациите и местообитанията на редкия ричеен рак и на видрата за застрашени.
Ефектът от работата на ВЕЦ е видим и с просто око: водохващанията на централите чертаят ясни граници по реката – до една точка реката тече, след нея – изчезва. Димитър Василев – Велин, дългогодишен правозащитник, който живее в пиринското село Влахи, разказва, че в реката много често няма никаква вода. По думите му, въпреки изискването, че в Натура 2000 след водохващането в коритото на реката трябва да остават 70% от водата, в нея понякога няма и 5%.
Когато преди няколко години „Хидроекоенерго-ТАС” ЕООД, дружеството чиято собственост е едната от малките ВЕЦ, предтсвя инвестиционно намерение за изменението й, Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Благоевград се противопоставя и не го одобрява, което е последвано от вълна от разнопосочни становища и (отменени) решения по въпрса допустимо ли е изменението на малката ВЕЦ.
Водохващането на малката ВЕЦ „Влахи“ ясно дели Влахинска река – от едната страна реката я има, от другата се виждат само сухи бели камъни. Нагоре по течението на реката обаче има още две централи, които обуздават водите й и провокират тревожния въпрос още колко може да преживее. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан
През юни 2015 г. Административния съд в Благоевград отменя решението на на РИОСВ – Благоевград и дава зелена светлина на инвестиционното намерение. В резултат на това директорът на инспекцията се обръща към Върховния административен съд (ВАС) с молба да бъде отменено решението на съда в Благоевград, тъй като го счита за “неправилно”. В края на миналата година решение на ВАС води до поредната отмяна, като връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Макар на пръв поглед в историята около Влахинска река да изпъква “човешката страна” и емоционалния поглед към изгубената река, тя продължава и под повърхността на сухата правна материя. Правният експерт от Центъра за екологично право адвокат Александър Коджабашев, който оказва подкрепа на РИОСВ – Благоевград, разяснява важните моменти от решението на ВАС.
Избирателно четене
Според адв. Коджабашев най-големият пропуск на благоевградския съд, отбелязан и от ВАС, е, че не взима предвид всички факти и обстоятелства по делото. А фактите и експертните мнения, оказва се, могат да бъдат коренно противоположни.
Смущаващо в инвестиционното намерение е избраният терен, на който да бъде изместена малката ВЕЦ. Той попада в границите на защитена зона (ЗЗ) BG0000366 „Кресна – Илинденци“ за опазване на природните местообитания на дивата флора и фауна. Особеният статут на района изисква прецизна преценка какви биха били последиците за природата от реализирането на проекта.
През 2014 г. със заповед на директора на РИОСВ – Благоевград е назначена комисия с представители на различни научни институции, която да направи оценка на въздействието. Според резултатите от теренните проучвания реализирането би довело до „значителна степен на увреждане и унищожаване на приоритетното за опазване природно местообитание 91ЕО – алувиални гори, както и на популация и местообитания на видовете видра и приоритетния за опазване Ручеен рак , което противоречи на предмета и целите на опазване на ЗЗ BG0000366 „Кресна-Илинденци”.
В резултат регионалната инспекция издава решение, което не позволява осъществяването на инвестиционното намерение. Инвеститорът го обжалва пред Административният съд в Благоевград. Изискана е нова експертиза, а резултатите драстично се разминават с предишните. Според назначените от съда експерти не се очаква изменението на малката ВЕЦ да доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване на ЗЗ „Кресна-Илинденци“, нито пък до преки въздействия върху популациите на ручеен рак и видра, а гарантираното оставащо водно количество в участъка няма да влоши качеството на реката като потенциално местообитание на видовете.
Благоевградският съд приема експертизата, според която всичко е наред, според ВАС обаче в заключението на вещите лица липсват каквито и да било изложени обстоятелства относно това какво са установили на място и въз основа на какви конкретни факти и обстоятелства са направените изводи. Адв. Александър Коджабашев разяснява, че когато има подобни противоречиви доказателства, съдът трябва изложи аргумени защо кредитира част от тях, а други оставя без доверие. „Редно е съдът да зададе на вещите лица въпроси не само въз основа на това, което те твърдят, че са възприели, но и да кажем „Какво мислите за становищата, които ваши колеги от БАН са дали за същото нещо?“, категоричен е експертът и подчертава, че това е важно не само в случая с Влахинска река, но и във всеки друг казус, където са представени противоречиви становища.
Сговорна дружина река пресушава
Решението на ВАС обръща внимание и на още един ключов пропуск на Административния съд в Благоевград. Според документа, както в доклада относно оценката за степента на въздействие представен от възложителя, така и в заключенията на вещите лица, е разгледано въздействието, което би оказало сао измемението на централата на ТАСС, но не и кумулативният ефект на всички малки ВЕЦ по течението на реката.
Природозаюитникът Димитър Василев – Велин обръща внимание на негативното въздействие, което водохващанията на малките ВЕЦ оказват върху живота в реката. Фото: Руслан Йорданов / Евромегдан
Адв. Коджабашев отбелязва общия ефект, който централите оказват върху околната среда като изключително важен – дори дейноста на една малка ВЕЦ да не носи негативни последици, само още една, добавена към вече съществуващите би могла да е в повече за природата. Правният експерт напомня, че изследването на кумулативния ефект е важно не само при изграждането на ВЕЦ, като дава пример с ветропарковете и въздействието върху прелитащите птици. Ако броят на птиците, които биха се заблудили и бъдат убити от перките на един ветропарк, е пренебрежително малък, картината е различна, ако парковете са подредени един след друг, разяснява Коджабашев.
Наличието на повече от една централа, оказва се, не е целият проблем за Влахинска река. Димитър Василев разказва, че по поречието й дори няма многократно водохващане: „Най-горният ВЕЦ на ТАСС поема водите, вкарва ги в тръби, стига до централата, произвежда електроенергия. Водата не излиза в реката въобще – влиза в тръби, заминава за втория“. Тази практика на задружно използване на ресурса на реката обаче е пагубна за живота в нея. „Реката стои отстрани и мижитурка. Ако има малко водичка – живее“, заключва тъжно Василев.
Когато става дума за това какво би било въздействието върху околната среда от изменението на малката ВЕЦ, разположена най-горе по течението на Влахинска река, интересна за анализ е и логиката на „Хидроекоенерго-ТАС”. „Ние коментираме живота на реката в отсечката между водохващането и мястото, където се пуска водата, и използваме термина „естествено състояние“, посочва адв. Коджабашев. Според инвеститора в частта, където реката вече е унищожена, не може да се говори за естествено състояние, разяснява експертът: „Един вид няма какво да търсим възстановяване на положението от преди строителството на ВЕЦ-овете“.
Мътна вода
Когато според законодателството на Европейския съюз енергията, произведена чрез възобновяеми източници, започва да се изкупува на гарантирано преференциално високи цени, водните електроцентрали се превъръщат в желан доходоносен бизнес. Част от правната бариера пред това реите да осъмнат с ВЕЦ по цялата си дължина е европейската екологична мрежа Натура 2000, създадена за да свърже отделните защитени територии в цяла Европа в единна мрежа, така че да не се разкъсват популациите на отделните видове. Когато страната ни се присъединява към ЕС, под натиска на природозащитници изграждането на централи в обхвата на мрежата е забранен. В заварено положение се оказват три централи на Влахинска река: ТАС, „Влахи“ и „Сокол“.
В инвестиционното намерение на „Хидроекоенерго-ТАС” се казва, че то е за изменение на съществуваща МВЕЦ „ТАС” на р. Влахинска на кота 677.70 м. с мощност 596 kW чрез изграждане на нова сграда за МВЕЦ на кота 617 м. и монтаж на турбина с мощност 1700 kW, която ще се захранва от съществуващото водохващане на кота 737.50 м. Предвижда се удължаване на напорния тръбопровод от 750 на 1572.38 м. и изграждане на път за достъп до сградата на МВЕЦ. Според Димитър Василев така представено, намерението е завоалиран начин да се заобиколи законът: „Всъщност използват една думичка, за да може да мине метър през регионалната инспекция и понеже е забранено строителството на нови, те да кажат, че не строят нова, а преместват. Това е толкова сляпо и толкова нагло, обаче върви”.
Скрити мотиви могат да се търсят и в решението на Административния съд в Благоевград. Съмнение до каква степен решението му е в интерес на обществото вдъхва фактът, че съдията по делото, Стоянка Пишиева, е дъщеря на собственик на една от другите централи по реката. Решението на ВАС делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд поставя нова отправна точка в историята на изменение (или изграждане) на една малка ВЕЦ на Влахинска река и надежда, че развръзката няма да е за сметка на природата.
Повече по темата в Евромегдан
–
Текстът е реализиран в рамките на проект „Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство /ЕИП/. Текстът не съдържа позиция на Финансовият механизъм на ЕИП или оперататора на Програмата и те не носят отговорност за съдържанието му.
