С панихида и молитва за здраве четири семейства от Перник отбелязаха през юли една година, откакто домовете им пропадат в незаконни въглищни галерии. След свлачище през лятото на 2015 г. кв. „Рудничар“ осъмва в бедствено положение и само по чудо организираният помен е само за непригодните за живеене къщи, а не за някой от принудените да се евакуират хора. Незаконният добив на въглища в Перник остава некриминализиран от държавата, а местната власт очевидно не може да се справи с него. Въпреки това шепа перничани продължават опитите си да се измъкнат от ямата на безизходицата и да намерят решение с помощ на природозащитни и правозащитни организации.
През 2015 г. жилищния квартал „Рудничар“ в Перник на два пъти изпада в бездствено положение след свлачища. Причина не е тайна за никого: плитко разположените въглищни пластове представляват интерес както за официални концесионери, така и за нелегални въглищари. Широкоразпространеният незаконен добив е превърнал района около рудниците „Гладно поле“ и „Стара Тева“ в опасен терен, осеян с множество дълбоки дупки. Неофициални галерии си проправят път под домовете на хората и създават заплаха за пропадане на още постройки.
Галина Гергинова (на снимката) е председател на гражданската инициатива „Съседите – искаме законност“, която обединява хора от кварталите „Димова махала“, „Стара Тева“ и „Рудничар“. На „съседско“ разстояние от рудниците, те се оказват потърпевши от въледобива – законен или не. „Ние не искаме нищо специално, само хората да спазват законите, което не се случва на тази географска ширина“, обяснява посланието Гергинова. На 1 април 2016 г. активистите организират протест срещу пробелмите, свързани с добива на въглища. Оттогава обаче положителна развръзка няма, „незаконната дейност си продължава с пълни сили“.
Добив на тъмно
Когато през миналата година четирите къщи в „Рудничар“ падат се чуват различни мнения за това какво е довело до свлачището, като сред версиите е наличието на стари минни галерии. За да се стигне до причините за пропадането на земните маси, общината се допитва до фирмата „Геозащита“ ЕООД – Перник, която да направи специализиран анализ. В становище на фирмата от 27.07.2015 г. недвусмислено се казва, че основната причина за наблюдаваното слягане и потъване на земята е незаконният добив на въглища.
За жителите на пернишкия квартал обаче не е нужна експертиза, за да си обяснят случилото се. Галина Гергинова разказва, че в една от къщите, жертви на свлачището, е живяла възрастна жена, починала скоро след това. По думите на Гергинова, тя често е търсила помощ от институциите, тъй като в мазето си е можела да чуе как някой копае под къщата й. В документи, предоставени на гражданската инициатива от нейната дъщеря, става ясно, че в продължение на повече от три години жената е изпращала сигнали до полицията и общината. „Преброих около 90 входящи номера“, казва Гергинова и допълва, че никой не е обърнал внимание на сигналите.
Незаконният добив е бизнес за всички в Перник
Според активистите един от най-големите проблеми е, че в сегашното законодателство незаконният добив на въглища от физически лица не е криминализиран. На въпроса какво се случва с хората, които са уличени в незаконен довиб, Гергинова отговаря лаконично: „Хващат ги и ги пускат“. Макар че за незаконно добиващи въглища често се посочват неорганизирани хора, които копаят „за лична употреба“, тази граница също е премината. Галина Гергинова разказва, че сред разпитаните за незаконен добив е и общински съветник, в чийто склад са намерени няколко тона въглища без документи, като допълва, че разпитът не е последван от други действия от страна на институциите. “Това не е бизнес само за бедните, това вече е бизнес за всички в Перник”, категорична е Гергинова.
Като решение „съседите“ на незаконния добив предлагат промени в законодателството, които да криминализират практиката. По време на протеста на 1 април 2016 г. са събрани 243 подписа в подкрепа на предложението. Подписката е внесена в Народното събрания, Общинския съвет на Перник и Министерството на енергетиката. След изтичането на 3-месечния срок, в който институциите трябва да отговорят, е получено само потвърждение, че подписките са валидни“, но не и съществен отговор.
Министерството на енергетиката работи за предотвратяване на незаконния добив, като предоставя денонощна спешна линия, на която гражданите могат да подадават сигнали. От началото на 2016 г. в Перник са проведени няколко проверки от екипи на министерството. Въпреки установяването на нарушения и конфискуването на незаконните възлища, Галина Гергинова е скептична за успеха на практиката: „Когато не премахнеш причината, т.е. човека, който печели пари, това ще продължава“. След отнеслото къщи свлачище в квартала има и постоянен полицейски пост. Между хората се говори обаче, че той ще бъде премахнат поради финансова невъзможност да бъде поддържан. Според Гергинова, полицейският пост не само трябва да остане, а да има и още един.
Възстановяването на вече нананесените щети се оказва не по-малко сложен проблем. „Няма светлина за тези хора, на които са им паднали къщите”, коментира Галина Гергинова. Разказва, че през изтеклата една година след свлачището не са получили компенсация от никого. Получен е отговор от Общината, че се очаква да бъдат изплатени обезщетения от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет. Гергинова определя решението като „много странно и грозно“, защото не става дума за бедствие или авария. Допълва, че по този начин парите от фонда не се използват по предназначение.
Предистория под прахта
Освен нергламентирания добив на въглища, тревоги за перничани носи и официалната концесия на рудниците край града, която макар и приключила, все още напомня за себе си.
През 2005 г. с решение на Министерския съвет за концесионер на открит участък „Гладно поле А” е определена фирмата „Рекоул“ АД. След изтичане на 10-годишния договор районът е напълно преобразен. Граничещият с рудника парк „Урса“ е „едно голямо тресавище“. Т. нар. котлован, или дупката, която остава след рудника, е пълна с вода, а от нея се носи ужасна миризма, разказва Галина Гергинова. Почти всички борови дървета, засадени през 50-те години от тогавашните ученици, са изсечени. Районът е осеян с дупки и въглищен прах. А разстоянието от този пейзаж до най-близките жилищни къщи е около 300 метра.
В договора за концесия на инвеститора са предвидени мерки и средства за опазване на компонентите на околната среда и водите и за рекултивация на нарушените терени. Според активистите от гражданската инициатива обаче това никога не се е случвало. По думите на Галина Гергинова не се спазва и Наредба № 26 за рекултивация на нарушени терени. „Рекоул“ АД трябва да представи план за рекултивация на района, който да бъде одобрен от Министерството на енергетиката. Такъв все още няма. Единствено уверение от заместник-министърът на енергетиката Жечо Станков дава на активистите надежда, че процедурата все пак ще бъде изпълнена.
В търсене на път към рекултивацията активистите от Перник получават подкрепа от правния експерт от Центъра за екологично право адвокат Александър Коджабашев. За да се изясни до каква степен фирмата инвеститор е изпълнила задълженията, включени в й концесионния договор, е подадено искане за достъп до самия договор, както и до проверки, осъществявани от Министерството на енергетиката във връзка с изпълнението му. Информацията обаче не е получена. В началото на 2017 г. отказът на министерството да я предостави ще се разгледа във Върховния административен съд.
Измъкване от блатото
За решаването на многостранния, потънал в прах проблем, активистите от „Съседите – искаме законност“ предлагат решително действие. По време на протеста на 1 април в Общинския съвет на Перник е внесено заявление „за изваждане от националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в България, части или в цялост миннодобивен участък „Гладно поле“. И в този случай до момента разчитат единствено на устно обещание от Министерството на енергетиката.
А докато думите станат дела, „съседите“ на законния и незаконния добив на въглища чакат. Чакат отговор от институциите във връзка с подписите в подкрепа на криминализирането на незаконния добив от физически лица. Чакат общината да излезе със становище дали иска Перник да продължава да се развива като миннодобивен район. Чакат план, чрез който да се възстанови погубената от добива на въглища земя.
В сегашната ситуация Галина Гергинова не вижда много оптимизъм: „Общо взето сме в едно блато в момента и аз не знам как да се издърпаме нагоре“.
Още по темата в текста „Живот след концесия“ на Лени Ханджийска
–
Този материал е изработен в рамките на проект “Extractive and Energy Industry Watch: Правна и журналистическа практика за по-голяма прозрачност и отчетност на енергийната и добивната промишленост“, изпълняван от Център за екологично право /ЦЕП/ и BlueLink.net със съдействието на Програмата за подкрепа на НПО към Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на текста се носи от Център за екологично право /ЦЕП/ и Фондация БлуЛинк и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.