Неработещи регулации, ниски концесионни такси, корупция, индустриални замърсявания и здравни проблеми за местните хора. Става въпрос за Нигерия, но връзката от България е съвсем пряка и води до градчето Цумеб – на стотина километра от национален парк „Етоша“. Проследява я международната организация Bankwatch, която разширява обхвата си на надзор над инвестиците в замърсяващи производства от Източна Европа към развиващия се свят.
Мръсният въздух в Цумеб, където вечет столетие се добиват и преработват полезни изкопаеми, продължава да акумулира отрова от отворените кариери наоколо и огромния комбинат за преработка на мед, твърдят от Bankwatch. Замърсяването от комбината е един от проблемите, с които местните приблизително 16 000 жители трябва да се примиряват ежедневно, а чуждите собственици се стремят да избягват като тема. А половината от медния концетрат, преработван в предприятието, идва от България – от мината на „Дънди Прешъс Метълс“ (ДПМ) в Челопеч.
Друг голям проблем, който неправителстваната организация Bankwatch разкри през ноември, засяга съхраняването на отпадъчни материали от завода за преработка на медна руда, която се транспортира предимно от Европа.
Съхраняване на арсеник в чували за захар в Цумеб. Снимка: Bankwatch
През август 2015 г., двама български активисти от международната екологична мрежа Bankwatch Network, които предпочитат да не разкриват имената си от съображения за сигурност, посещават Цумеб. На място те откриват препълнено хранилище, в което, по думите на местни хора, се съхранява прах от производствените халета на комбината, който в голямата си част е непречистен арсениев триоксид (отпадъчен продукт при преработката на медна руда) и серен диоксид. Създадената през 1995 г. мрежа на източноевропейски природозащитни организации установява, че отпадъчните продукти са натрупвани в Цумеб през годините на съществуване на предприятието и продължават да се натрупват в почвата и водите в района. Изследване на нивата на арсен в урината на над 1700 бивши и настоящи работници на предприятието показва обезпокоителни нива на арсеник, които според повечето индустриални стандарти трябва да доведат до затваряне на производството.
Bankwatch: според повечето индустриални стандарти нивата арсен в урината на работниците в Цумеб са обезпокоителни и трябва да доведат до затваряне на производството!
Заводът в Цумеб е считан за един малкото в света, където може да се обработва руда с високо съдържание на арсен – елемент, който се оказва токсичен за човешкото здраве във всичките си съединения. Неорганичните съединения на арсена, какъвто е арсениевият триоксид, са особено опасни и могат да навредят на човешкото здраве и околната среда.
Казусът „Цумеб“ повдига важни въпроси относно сложните схеми, по които Европа изнася източници на замърсяване към страните от т.н. Трети свят. Заводът за преработка на медна руда в Цумеб е собственост на Дънди Прешъс Метълс (ДПМ) – канадска компания, която добива и обработва злато, мед и сребро в България и Армения и планира да открие нови мини в България и Сърбия. Според Bankwatch Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) е заела 20 милиона евро през 2005 г. и още 45 милиона долара през 2012 г. на ДПМ, така че компанията да увеличи добива на медна руда в мината си в Челопеч, България. Благодарение на по-високия добив в Челопеч заводът за преработка на медна руда на ДПМ в Цумеб функционира при изгодни за компанията условия. По данни от отчетите на ДПМ половината от медния концентрат, обработван в Нигерия, пристига от Челопеч.
Когато ДПМ придобива завода в Цумеб през 2010 г., специална клауза освобождава компанията от отговорност по отношение на негативни въздействия върху околната среда, които са резултат от дейността на предишните собственици. Оттогава насам в завода са обработвани концентрати с неколкократно по-високо съдържание на арсеник от смесите на концентратите, обработвани в миналото. Капацитетът на съоръжението е удвоен. Също така са изградени нови съоръжения за подаване на допълнителни количества кислород, както и съоръжание за производство на сярна киселина вместо изпускането на серни окиси в атмосферата. По думите на експертите от Bankwatch тези стъпки не решават, а само задълбочават проблема с натрупването на арсениев триоксид в района на Цумеб.
СПАСЯВАНЕТО НА ЧЕЛОПЕЧ. Подбалканският градец избягва на косъм съдбата на Цумеб. След тежка индустриална авария в преработвателното предприятие в Пирдоп през 1988 г., малко преди рухването на комунистическите режими в Централна и Източна Европа, българското правителство забранява обработката на медна руда от Челопеч в съоръженията в страната поради големите рискове за околната среда и здравето на населенитето, свързани с високото съдържание на арсеник в това находище. Но след приватизацията на рудодобива в Челопеч, новият собственик ДМП, подобно на други частни инвеститори, се стреми предимно към висока печалба. Канадската компания предприема офанзива за придобиване на всички необходими разрешителни от българските институциите, за да изгради металургичен завод в България, където да преработва добиваното злато в Челопеч и втората си българска концесия – „Ада тепе“ край Крумовград. Според „Дневник“, компанията тогава иска да изгради край Челопеч металургично предприятие, работещо с цианидна технология, необходима за характерното за българските находища високо съдържание на арсен. И за малко не успява. Между 2005 и 2009 ДПМ се сдобива с три разрешителни, за да започне строежа на мощностите – оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС), комплексно разрешително за дейност и САВЕЗО разрешително – удостоверение за използване на опасни химикали. Компанията оказва безпрецедентен съдебен натиск върху българските институции, като през 2007 г. печели дело във Върховния административен съд (ВАС), с което задължава МОСВ да се произнесе по разрешителното на компанията, и заплашва с последващ международен съд срещу България. По това време държавата отказва решение за пускане или отказване на проекта на канадската фирма „Дънди Прешъс Метълс“ за тройно разширяване на добива от златната мина „Челопеч“. МОСВ тогава настоява концесионното възнаграждение да се увеличи на 19 процента от стойността на добитите от мината мед, сребро и злато. „Дънди“ обаче са склонни да се вдигне таксата от сегашните 0.70 на сто до 4 процента, съобщава Медиапул. Междувременно природозащитни организации, обединени в коалицията „България без цианиди“, обжалват пред ВАС трите разрешителни, които „Дънди“ е получила за завода си край Челопеч, а България става пълноправен член на ЕС. Едва през 2010 г. ДПМ се отказва от намерението си да преработва богатата на арсен руда в България и решава за закупи завода в Намибия. „Ще ни бъдат необходими най-малко още пет години, за да получим необходимите разрешителни, което обезсмисля инвестицията ни“, коментира корпоративният директор на „Челопеч майнинг“ Алекс Нестор пред „Дневник“ по това време. На снимката: Местен протест срещу намеренията за преработване на злато в България през 2011 г. Фото: Краснополенски озарения/Руслан Йорданов.
ДПМ купува завода в Цумеб за 33 млн. долара, вместо 155 млн., които компанията щяла да вложи Челореч, информира „Дневник“. За канадската компания транспортирането на медна руда от България до Намибия, обаче, е напълно логично, тъй като стандартите за защита на околната среда, а вероятно и оперативните разходи за поддръжка на завод в Африка, са далеч по-ниски от тези в Европа, смятат експертите на Bankwatch.
Арсеник и стари чували
Концентратите в Цумеб се обработват при висока температура, при което медта се отделя от сулфида, арсена и други съединения, които съдържа. Продуктът, който се изнася на международните пазари, е почти чиста мед – вътре са и примесите от злато, средро и други редки елементи, които всъщност обясняват специалния интерес на ДПМ към тази трудна мина в България. Сред вторичните продукти, които се получават при отделянето на арсена от медната руда, най-сериозно внимание заслужава вече споменатият арсениев триоксид – едно от най-токсичните неорганични съединения на арсеника. Арсениевият триоксид е смъртоносен при количества между 70 и 180 миниграма, а в малки количества е признат канцероген и СЗО отчита, че няма безопасна доза за прием на арсеник. ДПМ твърди, че произвежда около 4200 тона арсениев триоксид годишно и успяват да продадат близо 3800 тона от него в страни като Южна Африка и Малайзия. Използването на арсениев триоксид като пестицид в земеделието и при обработката на дървесни продукти е отхвърлено в Европа и САЩ. Непродаденото количество арсениев триоксид се съхранява в чували за захар в покрайнините на Цумеб. Bankwatch оспорват тези цифри. Според тях произвежданото количество арсениев триоксид е вероятно над два пъти по-голямо, а хранилището, където се съхранява непречистеният продукт, е почти препълнено.
Казусът „Цумеб“ е доста сложен, тъй като заводът за обработка на мед осигурява работа на пълно работно време на 448 души от града и временна заетост на още 1 466 души. Освен това ДПМ поддържа обществен фонд за подпомагане на инициативи на местната общност. В района на Цумеб, където преработвателното предприятие е ключов работодател, не са много местните хора, които осъзнават ситуацията, а още по-малко са хората, които са готови да се противопоставят на големия замърсител. Въпреки риска, някои жители все пак се осмеляват да предприемат действия, за да накарат правителството да провери какви са последиците от дейността на завода за местните жители и околната среда.
Завършена през януари 2012 г., проверката на Bankwatch сочи, че заводът има негативно влияние върху здравето на работниците и състоянието на околната среда. В резултат, правителството в Нигерия издава заповед, която задължава ДПМ да намали капацитета на завода наполовина и да подобри екологичната обстановка. Властите премахват ограничението през декември 2013 г. От ДПМ твърдят, че са инвестирали над 110 милиона долара в подобрения, които са намалили емисиите на арсен във въздуха и негативното им въздействие върху здравето на работниците.
При пътуването си до Цумеб през август миналата година активистите на Bankwatch установяват, че евентуалните подобрения не са придружени от достъпна за обществото информация, например за оценка на въздействието върху околната среда или решението по оценката, издадено от Министерството на околната среда и туризма на Намибия. Дали поради счупена или неясна комуникация, в медиите в страната се твърди, че инсталацията за сярна киселина ще реши и проблема с арсеника. Както показват снимките, високотоксичният арсениев триоксид се съхранява в чували за захар на разстояние от едва няколко стотин метра от жилищните постройки. Активистите потвърждават, че хранилището е под открито небе, а чувалите се засипват с производствени отпадъци. От една страна, това пази чувалите да не прогарят от слънцето, но от друга прави достъпа до тях при евентуална бедствена ситуация още по-труден. Въпреки че компанията го отрече в последвалата комуникация, е видно също, че капацитетът за съхраняване на отпадъчните материали в това съоръжение е пред изчерпване.
Месеци наред Bankwatch се опитва да получи достъп до официални документи, включително оценка за въздействието върху околната среда, за да разбере дали и в каква степен ДПМ се справя със съхраняването на токсичните отпадъци и какви са емисиите, които се изпускат в околната среда при производството. Запитванията до компанията и намибийското Министерство на околната среда и туризма досега остават без резултат. Похамба Шифета, министър на околната среда и туризма на Намибия, коментира през ноември пред намибийския вестник New Era, че не е запознат с твърденията на Bankwatch. Същевремнно министърът подчертава, че властите следят случая отблизо.
„Наскоро посетих мястото с колеги от Министерството на минното дело и енергетиката, Министерството на земеделието, водите и горите и няколко инженери“, казва Шифета, цитиран от New Era. „Засега смятаме, че негативното въздействие от дейността на завода е намалено.“ Министърът добавя, че от ДПМ са монтирали система за измерване на концентрацията на опасни материали като сярна киселина във въздуха. „В следващите три месеца ще разберем дали взетите от тях мерки дават резултати“, казва Шифета.
Подобрение: нов високотехнологичен завод за съхраняване на сярна киселина в Цумеб, което намалява на токсичните емисии при обработването на медна руда. Фото: ДПМ.
На 25 ноември 2015 Namibian Sun публикува отговорите на ДПМ на въпросите, които вестникът изпраща до компанията на 23 ноември. Алина Гарисес, говорител на DPM, твърденията на Bankwatch са неточни и подвеждащи по отношение на контролирането на дейността в завода в Цумеб, въздействието върху местните жители, капацитета на лицензираното съоръжение за съхраняване на отпадъчни материали и резултатите от здравното проучване, което намибийското правителство провежда през 2012 г. Гарисес отрича съоръжението за съхраняване на отпадъчни материали да е близо до изчерпване, както твърди Bankwatch, и обещава, че то може да работи нормално до 2025 г.
Говорителката на ДПМ определя твърдението на Bankwatch, че концентратът от мината в Челопеч е „забранен в България“, като неточно, тъй като според нея концентратът може да се обработва в България, ако страната разполага със съоръжение, подобно на това в Цумеб. Много други страни произвеждат и изнасят продукти със съдържание на арсен и затова Намибия не е изключение, подчертават от ДПМ. „Ние взимаме вторичен продукт, който не е токсичен отпадък, както се твърди в статията [на Bankwatch], от обработения концентрат и го преобразуваме в полезен продукт“, казва Гарисес. „Остатъчният продукт се съхранява в лицензирано съоръжение за отпадъци, пригодено за съхраняването на потенциално опасни химикали.“
Това не е захар! Съхранение на асен в Цумеб. Фото: Bankwatch.
Гарисес обяснява и мистерията със заводите за захар. Според нея, местна захарна компания закупува арсеневия вторичен продукт, който се транспортира от завода за обработка до съоръжението за съхранение на отпадъци в чували за захар. „Ние рециклираме празните чували и ги използваме повторно“, обяснява говорлителят на ДПМ. Според нея чувалите се държат влажни с цел предотвратяване пренасянето на прах по въздух и впоследствие биват опаковани и заравяни в съоръжението за отпадъци. Съоръжението е лицензирано от правителството, инспектира се редовно и прилича на други съоръжения за отпадъци по света, уверени са от ДПМ.
Противно на твърденията на Bankwatch, Гарисес се позовава на здравно проучване от 2012 г. което не дава индикации за негативно въздействие на дейността в завода върху здравето на работниците и местната общност. Гарисес отрича изследването на урината на над 1 700 местни жители да е отчело завишения в нивата на арсен.
Инсталация за кислород в Цумеб. Фото: ДПМ.
Според нея ДПМ е била наясно с подобренията, които е трябвало да се направят след придобиването на завода в Цумеб. Необходимите подобрения включват изграждане на подходящо съоръжение за съхраняване на отпадъци, правилно съхраняване на арсен на територията на завода и контрол на въздействието на завода върху околната среда в района на Цумеб. Местните жители имат достъп до тази информация, а ДПМ подпомага общността чрез фонда си и осигурява сигурна заетост на стотици хора.
Статия от 25 ноември посочва, че от ДПМ са потвърдили пред New Era, че заводът в Цумеб произвежда около 4 200 тона арсениев триоксид годишно. От тях около 3 200 тона се изнасят за Малайзия и 600 тона за Южна Африка, където арсениевият триоксид се използва в производството на пестициди, хербициди и консерванти за дървесина. „Страни като Белгия, Япония и Русия също произвеждат арсениеви съединения и ги продават на най-различни сектори, от фармация до информационни технологии“, казва Гарисес и допълва, че „Намибия е относително малък производител на този арсениев продукт.“
Инвестициионна /без/отговорност
В края на 2015 г. Bankwatch коментира твърденията на ДПМ. В позицията си от 1 декември организацията се позовава на U.S. Agency for Toxic Substances and Disease Registry, която описва арсениевия триоксид като „една от най-токсичните и разпространени форми [на арсен]”. „Малки количества арсениев триоксид могат да доведат до различни увреждания на органи и смърт“, отбелязва американската агенция. Bankwatch подчертава, че дори ДПМ в свой доклад от 2014 г., казва, че „след като медния концентрат е разтопен, извлеченият арсен се класифицира като опасен отпадък“.
Въпреки твърденията си, ДПМ продължава да отказва да извади наяве документите и данните, на които се позовава, посочват от Bankwatch. „Ако в ДПМ са удовлетворени от ситуацията в Цумеб, защо не направят съответната информация публично достояние?“, питат се активистите. Организацията споделя огорчението си от липсата на отговори на своите запитвания както от страна на ДПМ, така и от страна на намибийското Министерство на околната среда и туризма. „Вярваме, че тази информация е от значителен обществен интерес и правителството и ДПМ трябва да бъдат максимално прозрачни и отговорни при работа с такива количества опасни съединения“, обобщават от Bankwatch.
Казусът „Цумеб“ е красноречив пример за предизвикателствата и въпросите около износа на замърсяващи околната среда технологии и отпадъци от Европа към по-малко ограничаващи и по-слабо развити страни. Въпреки че към момента ключови документи остават на тъмно, Bankwatch сочат някои западни институции като „косвени съучастници“ в случващото се в Намибия, вследствие на финансирането от страна на ЕБВР. „Приносът“ на тези институции би трябвало да е достатъчно сериозна причина за тях да оттеглят финансирането с обществени средства на подобен тип добив на суровини, смятат активистите.
