Въпреки че природният газ се представя като добра алтернатива на въглищата, подобна замяна вероятно значително ще увеличи емисиите на парникови газове. Около това послание се обединиха български и международни експерти по време на онлайн работна среща на тема “Митовете за изкопаемия газ: мост или задънена улица към справедлив енергиен преход?”, организирана от екологично сдружение “За Земята” на 30 ноември 2021 г. На събитието бяха обсъдени и други възможни алтернативни решения в прехода към въглеродно неутрална икономика.
Изкуствено решение
През последните няколко години индустрията активно лобира за това изкопаемият газ да се припознае като решение при прехода към по-зелена икономика, но опитът синьото гориво да се представи като безалтернативно, изглежда обречено на провал. Според Ели Роб от FoEE (Friends of the Earth Europe) преходът от въглища към газ и водород не е изход и т.нар. метод за складиране на водород (син водород) не е работещо решение. Това е само фалшиво обещание за алтернатива, което би довело до „заключване“ за газа за поне 40 години напред.
Опити в тази посока се наблюдават и сред българските синдикати, които активно представят този метод за алтернативно гориво на работещите сега с лигнитни въглища ТЕЦ в Гълъбово и Раднево. Проблемът идва не само от потенциални нови екологични заплахи, но и поради факта, че трябва да се изградят поне 125 км тръбопроводи, за да се докарва газ до работните станции на топлоелектрическите централи.
Бомбата със закъснител
Докато въглеродният диоксид е основно обсъждан в дискусиите за парниковия ефект, сред основните опасности планетата да прегрее е и метанът. Изпуснат в атмосферата, той остава там до 12 години и е в десетки пъти по-мощен фактор за затоплянето. В момента около една четвърт от предизвиканото от човешка дейност повишаване на средните температури се дължи на метана, подчерта Енрико Донда, експерт в FWAE (Food & Water Action Europe).
Основните генератори на метан в света са земеделието (40%), енергетиката, основана на петрол и газ (38%) и гниенето на отпадъци от органичен произход (20%). Скрита заплаха за нови ударни порции метан в атмосферата е затоплянето на торфените полета в Сибир, където сега в замръзнало състояние се съдържат големи количества природен метан. Ако глобалното затопляне в резултат на човешката дейност продължи, природата също ще добави ударна доза парников газ, което ще предизвика неконтролируема топлинна реакция, която предполага непредвидим сценарий за биоразнообразието на планетата.
Според Донда около метана битуват много зелени заблуди. Няма надеждна информация какви са течовете на метан при преноса му по тръбопроводите. Европейският съюз е най-големият световен вносител на природен газ, предимно от Русия, с което ЕС допринася с 5% за газовото замърсяване в световен мащаб. Съществува стратегия до 2030 г. да се намали потреблението на природен газ в страните от ЕС с 35 до 37% спрямо нивата от 2005 г. Но според наскоро изтекли данни от ЕК, тези цели едва ли ще се спазят, по-скоро ще се гони намаляване само с 30%, обобщи експертът.
На световната климатична конференция в Глазгоу (COP26) е взето решение за намаляване на емисиите на метан с до 30%. Но под това споразумение ги няма подписите на Китай, Индия и Русия, които към момента допринасят с 35% за световните емисии на метан. Освен това не са поставени достатъчно амбициозни цели пред ограничаване на метановите емисии от индустриалното животновъдство, което все още е най-големият световен доставчик на метаново замърсяване за атмосферния въздух, подчерта още Донда.
Газовите проекти в България
През 2021 г. цените на газа скочиха с около 300%. Това се отразява не само на икономическия живот, но и на планираните газови проекти в България, коментира Рори Форстър, експерт по въпросите на енергията и климата в „За Земята“ и CEE Bankwatch Network. Той акцентира върху някои митове за изкопаемия газ, връзката му с високите цени на енергията и плановете за газифициране на комплекса Марица Изток 2 от Плана за възстановяване и устойчивост.
Според Форстър България зависи почти изцяло от руския газ, а кризите тепърва предстоят. В момента се подготвя проект за двойно разширяване на капацитета на газовото хранилище в Чирен. Това обаче ще доведе до сериозни екологични рискове и ще застраши местообитания на диви животни. Строи се и газовият интерконектор между Гърция и България с дължина от 182 км. По неговото трасе обаче вече се появяват множество сигнали за отровена подпочвена и течаща вода в Източните Родопи. Според появили се планове по време на преговорите за съставяне на новото коалиционно правителство, в част от тази територия предстои да бъде обявен нов природен парк „Източни Родопи“. Това би предизвикало нови конфликтни точки между изграждането на газова инфраструктура и опазването на местното биоразнообразие.
Фостър обърна внимание на два примера за изградени вече газови инфраструктури, които не водят до някакви конкретни ползи. За изграждането на първият етап на BRUA pipeline (газопровод, който трябва да свърже България, Румъния, Унгария и Австрия като алтернативно трасе за доставки на азерски газ) вече са изхарчени почти 500 млн. евро. Подобна е сумата, похарчена за изграждането на Eastring pipeline до момента.
В Националния план за възстановяване и устойчивост, който беше внесен в ЕК на 15 октомври 2021 г., са планирани дейности за изграждане на газова конверсия на ТЕЦ в Марица Изток с капацитет 1,5 гигавата. За тази цел са предвидени 185 млн. евро, от тях близо 20 млн евро национално финансиране от бюджета на българската държава. Вместо да се инвестират допълнителни суми за спорната технология „син водород“, което предполага и изграждане на поне 125 км тръби в района на Раднево и Гълъбово, Рори Фостър препоръча алтернативно решение. Според него регионът е подходящ за големи соларни проекти, които да бъдат разположени на мястото на старите въглищни находища, които така или иначе имат нужда от рекултивация. Това би осигурило дългосрочна заетост за част от сегашните миньори и енергетици, а кумулативния ефект би довел до по-чиста природна среда и по-малко зависимост от доставките на природен газ при приемлива социална цена за този ключов преход към по-зелена енергетика.
Експертът даде за пример и някои добри практики от друг въгледобивен район в страната, където въглищата вече са на привършване. В Перник през 2021 г. две организации независимо една от друга са създали учебни кабинети по нови зелени технологии в две професионални училища в града.
На 27.09.2021 г. е открита нова соларна лаборатория в Професионалната гимназия по техника и енергетика „Христо Ботев“ в Перник. По предложение на „Грийнпийс България“ за учебната практика на младежите в специалност „Топлотехника“ е доставено и монтирано най-модерно оборудване за използване на слънчевата светлина и преобразуването ѝ в топлинна енергия.
На 10.10.2021 г. е открит първият учебен кабинет по електротехника, който е реновиран и оборудван с подкрепата на ЧЕЗ България. Той се намира в Професионална гимназия по техника и строителство „Архитект Йордан Миланов“ в Перник. Оборудването на учебни стаи по електротехника е инициатива на ЧЕЗ в подкрепа на професионалното образование и създаването на квалифицирани кадри за българската електроенергетика.
Целта и на двете инициативи е да създаде желание сред подрастващите да изучават съвременните енергийни технологии в приятна и приветлива учебна среда. Това би могло да ги мотивира да изберат пътят на бъдещо професионално развитие в изграждане на модерни енергийни решения, съобразени с по-зеленото бъдеще на страната.
Енергийна независимост в селските райони
Основен фокус на събитието беше и проблемната ситуация в българските села, където на практика няма алтернатива на използването на дърва и въглища за отопление на частните къщи и публичните сгради. Експертите се обединиха около няколко възможни решения. На първо място трябва да се промени законодателството, което да позволява монтиране на соларни панели на покривите, чрез които да бъдат захранвани термопомпи за отопление. Това би могло да се комбинира и с малки ВЕИ инсталации, които са по-добра алтернатива за по-ветровитите зимни месеци, когато и слънчевото греене е по-малко. Експертите препоръчаха да се работи в посока на изграждане на умни инженерни решения, които да обвързват не само отделни къщи, но и цели селски общности. Така ще се постигне икономия от мащаба и по-голяма ефективност на вложените инвестиции за енергийна независимост. Подобни примери вече съществуват в европейски страни, например първата почти изцяло енергийно независима община – Юнгерсайм в регион Алзас на Франция.
Темата за енергийната независимост на българските села е ключова в прехода към по-зелена енергия. В момента около 25% от българите живеят на село, което генерира около 10% от всички вредни емисии на парникови газове в страната, тъй като над 95% от селските къщи се отопляват на твърдо гориво. На някои места вече се рекламира възможността алтернатива на твърдото гориво да бъде природният газ за битови нужди. Необходими са обаче по-иновативни решения, които да балансират между удобството, грижата за природата и новите инженерни постижения в енергетиката.
Стратегически решения отвъд митовете за газа
По време на климатичната конференция в Глазгоу (COP26) беше взето решение от историческо значение. Лидерите на 20 страни заявиха, че до края на 2022 г. ще престанат да финансират добива на изкопаеми горива в други страни и ще пренасочват усилията си към възобновяемите източници на енергия. Сред тях са и представители на четири от най-големите световни икономики – САЩ, Канада, Великобритания и Италия. През 2020 г. САЩ, Великобритания и Италия обявиха публично, че ще финансират добив на изкопаем газ в Мозамбик на стойност 7 млрд. долара. След новото обещание, което те направиха, финансирането на такъв тип проекти следва да бъде прекратено.
Под това липсват подписите на няколко големи поддръжници на добива на нефт, въглища и изкопаем газ – Япония, Китай, Южна Корея, Австралия, Франция, Световната банка и Африканската банка за развитие. България също не е подписала документа, като дори върви в обратна посока и планира нови газови инвестиции в Плана за възстановяване и в Петия списък с енергийни проекти от общ интерес на ЕС.
В интервю за БНР икономистът Люси Найденова коментира темата от гледна точка на стратегическите решения, които трябва да вземат големите енергийни играчи в прехода към по-зелена икономика. Тя работи от 2018 г. в Африканската банка за регионално развитие, където се занимава със създаването на нов механизъм за финансиране на адаптацията към негативните последствия на климатичните промени. Според нея българската държава в момента е изправена пред рядко появяващ се шанс да трансформира своята иновативна енергия в създаване на нови зелени енергийни технологии, които да заместят морално остарелите въглищни централи в Маришкия басейн. Тя въобще не коментира газа като алтернатива, но загатна че големите световни енергийни играчи вече настройват своите стратегически визии към по-нови зелени решения, което вероятно става по-тромаво от очакваното. Но това пък дава шанс на по-малките играчи, сред които е и България, да генерират конкурентни предимства при по-бързо вземане на подобни решения.
Според енергийния експерт Юлиан Попов страните от Западна Европа може да ползват газ като преходно гориво до някаква степен, защото те вече имат инфраструктура за пренос на газ и това би било лесно сега. За страните от Източна Европа, в това число и България, разширяване на ползването на газ изисква големи инвестиции за инфраструктура, което ги прави безпредметни. Би било по-добре тези средства да се инвестират направо в алтернативни източници, иначе ще трябва да се направят двойни разходи, което пак води до заплаха от изоставане при внедряването на новите зелени технологии.
Междувременно стана ясно, че ЕК връща плана за възстановяване и устойчивост на България за доработки. Актуален анализ по тази тема направиха Лъчезар Богданов и д-р Петя Георгиева от екипа на Института за пазарна икономика.
Как ще се отрази всичко това на бъдещите действия на страната по темата за газа не зависи само от нашите собствени представи, но и от контекста на европейските енергийни политики. На този етап става ясно обаче, че България няма ясна визия за капиталовата си програма в развитието на ефективна зелена енергетика.
Повече по темата в „Евромегдан“
Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Материалът „Зелени“ митове за природния газ е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
