На 9 декември 2021 г. Европейската комисия излезе със становище, че връща за доразглеждане и подобрения от страна на българското правителство Националния план за възстановяване и устойчивост. В същият ден Фондация БлуЛинк организира дискусия в Дома на културата в Перник, на която бяха обсъдени важни теми за зеления преход в най-стария въгледобивен район на България. Връщането на ПВУ вероятно ще даде нови шансове за Перник да попадне с по-голяма тежест в националната стратегия за зелен преход. Досега основният фокус на внимание и планирани инвестиции бяха свързани с бъдещето на Маришкия басейн.
Страхове и надежди
Добрата новина за Перник е, че повечето местни заинтересовани страни са обединени около ключовите за развитието на града теми. На първо място това е да не се допуска повече замърсяване свързано с добива и преработката на въглища. Екологичните проблеми сега са възможност за бъдещи действия, които могат да създадат и нови работни места в дейностите по рекултивация на стари мини и сгуровали. Друг важен момент е желанието да се създаде нова зелена икономика, която да привлича специалисти, както и да мотивира местните младежи да остават да живеят и работят в града.
Близостта на Перник със София е шанс за перничани да работят с по-високи заплати в столицата, но да живеят по-спокойно в Перник. За тази цел обаче е нужна по-бърза железопътна връзка между двата града, както и интеграция на билетите за влак и градски транспорт. Добър знак е, че се работи активно с децата в професионалните гимназии – дуално обучение в ТЕЦ Република, специализирани кабинети за нови зелени технологии (ВЕИ, електричество). Общината има желание да внедри мехатрониката като водещ отрасъл в местната икономика, заедно с обработката на каучук, метали, пластмаса, IT и високи технологии. Това са обобщените впечатления от проведената среща.
Силата на гражданската енергия
„Дишай, Перник“ е сдружение на граждани, което се включва активно в борбата за по-чист въздух в града. Всеки един от членовете се ангажира за подобряване и опазване на околната среда, формиране на граждански инициативи и контрол по отношение на публичните отговорни институции. То стартира своята дейност през 2018 г., когато са оповестени четири инвестиционни намерения за изграждане на инсталации за изгаряне на RDF отпадъци. За много кратко време в общината са внесени близо 500 самостоятелни становища на граждани, които оспорват тези намерения с желанието да живеят в по-чист град.
Един от тези хора е Силвия Рударска, която в момента изпълнява ролята на комуникатор в сдружението. Тя споделя следното:
„Причината за иницииране на сдружението „Дишай, Перник“ беше замърсеният въздух. С годините сме имали доста проблеми. Имали сме ситуации с основните замърсители, в които институциите са реагирали и са ни помагали, така че замърсителите да намалеят и хората да живеят в по-добри условия. Въздухът е едно от основните неща, осигуряващи нормалния начин на живот. В града имаме доста болни от белодробни заболявания, мръсният въздух е и една от причините за увеличението на раковите заболявания. Искрено се надяваме децата на Перник да имат по-добро бъдеще и да живеят в по-добра среда. Това, в което вярваме, е, че промяната може да се случи само и единствено с участието на гражданите, институциите не са всемогъщи.“
Друга активна фигура в сдружението е Галина Герганова. По време на кръглата маса в Перник тя изрази съжаление, че няма представители на държавната власт на срещата, което според нея е знак, че се неглижира проблема на перничани. Но тогава присъстваше Тома Белев в качеството си на експерт и общински съветник в София. Малко по-късно през същият месец той бе назначен за заместник министър на околната среда и водите. В рамките на дискусията той сподели две много важни неща за зеленото бъдеще на Перник. Първото бе свързано с изграждането на по-бърза жп връзка между Перник и София, която да съкрати на половина времето за пътуване. За тази цел според него е нужен тунел. Второто бе обвързано с потенциалния времеви график при рекултивацията на старите мини и шламовали. Според него за проектиране и разрешителни процедури при рекултивация са необходими две до три години. Специфичната техническа работа след това отнема същия период. За изпълнение и техническа поддръжка след това са нужни около пет години. Той изчисли, че така се получава общ период за рекултивация от 8 до 10 години на тези изоставени индустриални терени. Той акцентира на факта, че постоянна работа за по-голям брой хора може да има само през втория етап за една-две години, когато е техническата рекултивация. След това работата е сезонна и няма да осигурява алтернативна заетост на всички, които сега все още са ангажирани с въгледобива. Те в Перник са около 400 човека. За тях Тома Белев препоръча да се търси алтернативна зелена заетост. С което се съгласи и Галина Герганова от „Дишай, Перник“, която в края на дискусията заключи, че „перничани ще си направим сами работни места явно“.
Местна власт и бизнес
По време на дискусията активна позиция зае заместник кметът на община Перник Стефан Кръстев. Той отбеляза в началото на своето изказване, че терените, които трябва да се рекултивират са държавни и частни. Това е сериозен проблем, който засега спира стартирането на процедури в тази насока. В стратегическите цели на общината влизат различни стъпки за създаване на по-зелен Перник. Например диверсификация на местната икономика чрез развитие на индистриална зона, в която превес имат предприятия, които развиват мехатроника и електронни технологии. Така Перник може да стане образец и водач в декарбонизацията, което включва и по-екологичен транспорт в града, както и бърза жп връзка със София. Според него задължително трябва да се уточни какво е енергийна бедност за перничани, така ще може да се намират полезни модели за въздействие върху социалния срив не само в миньорските семейства, но и като цяло за останалите без работа и препитание жители на Перник, докато се трансформира местната икономика.
Според Кръстев трябва да се работи много за енергийната ефективност на сградите. В момента 20 хиляди домакинства в Перник използват услугите на ТЕЦ за топла вода и отопление, а останалите на твърдо гориво. Вече има изготвени проекти за енергийна ефективност на публични сгради, но трябва да се повишат инвестициите и в енергийната ефективност на частните домове. Общината планира да се присъедини към Балканския водороден клъстер. „Хората имат нужда от жизнеспособни алтернативи, които да не ги направят по-бедни“, обобщи своето послание Стефан Кръстев.
Според местния синдикален лидер от КТ „Подкрепа“ Александър Загоров зелената сделка е пътна карта, а въглищата не са пречка. Той заяви, че най-важно е да се привлекат качествени инвеститори, което води до качествен живот. Но проблем остава неяснотата за цената на енергията в следващите години. Той напомни, че Перник има много богат и ценен опит, при загуба на производствени мощности и намаляване на производството. Градът се съвзема след подобни негативни периоди. Но сега Перник има нужда от реклама и подобряване на имиджа си. Загоров отбеляза, че „хората са работливи и свестни, и “винкел” не е визитката на града“. Накрая той пожела природата да се възстанови до състоянието си преди въгледобива, в което активна роля да имат синдикатите, гражданските организации, общината и бизнеса.
Ясен Кацаров, изпълнителен директор на ТЕЦ Република в града сподели, че предприятието има седемдесетгодишна история. В последните дванадесет години работи нов парогенератор, оборудването е ново, а около две трети от перничани имат централно парно отопление и топла вода, което е най-високия процент за български град. Според него след 130 години въгледобив, който е нанесъл не само голям въглероден отпечатък, но е създал и много блага, сега в медиите ТЕЦ Перник се свързва само със замърсяване.
Кацаров изтъкна социалната дейност на дружеството чрез дарения за местните болници, и осигуряване на дуално обучение за 24 деца от 3 гимназии в града и се похвали, че от лятото на 2022 г. се внедряват нови финландски когенератори за природен газ в ТЕЦ Република. Той отбеляза също че рекултивацията на индустриални терени, собственост на ТЕЦ, ще създаде малко нови работни места. Тези дейности ще се превъзлагат на частни строителни фирми понеже това се води строителна дейност по Закона за устройство на територията.
Когато столицата гледа към съседния Перник
Проблемите на перничани засега изглеждат строго локални. Тромавата държавна машина все още не забелязва уникалния потенциал на Перник и региона. Това сподели в своя анализ икономистът д-р Димитър Събев. Според него жените трябва да имат водеща роля в зелената трансформация, те са ключ към бъдещето на региона. Близостта на Перник със София е негово сравнително предимство. Трудовата мобилност е добра за икономическия ръст в София, както и за ръста на цените на имотите. По-добра среда за живот в Перник ще повиши цената на имотите. Той препоръча синдикатите да се адаптират спрямо нуждите на хората, иначе ще станат ненужни.
Ваня Григорова от КТ Подкрепа попита що е благоденствие и постави акцент върху социалните проблеми. Според нея всички се вторачват върху проблема с фините прахови частици във въздуха, но забравят социалната цена на зеления преход. Според нея към момента Перник не е добър пример за зелен преход и е загубена кауза. Ако се игнорира благосъстоянието на хората, това няма да генерира подкрепа за зелени политики, а съпротива. В Перник вече имам само 400 заети в мините, но други 800 са останали без работа. Всяка година се прави план за заетост и безкрайни програми по преквалификация, но те са безполезни за безработните, които са били във въгледобива. Тя отбеляза още, че европейските средства по зелената сделка са седем пъти по-малко от нужните. Когато КТ Подкрепа предлагали идеята държавно предприятие да замени мините, от Министерството на икономиката са отказали с довода, че това ще изяде половината от парите по ПВУ и така не може. Според нея В Перник може да се направи държавно предприятие не в рекултивацията на стари терени, а с висока добавена стойност за високо заплащане. Вместо да се насърчава трудова мобилност между Перник и София, което също има голям екологичен отпечатък.
Депутатът от пернишкия район Зорница Стратиева подчерта, че трябва да се промени Закони за ВЕИ, да се засили участието на гражданите в процеса на вземане на решения, да се облекчи процедурата по създаване на енергийни кооперативи и обеща съдействие за законодателни промени. Според нея в националния бюджет за 2022 г. трябва да се заложат пари за работещите в ТЕЦ, както и да се предвидят възможности за заетост през 2023 г.
Представители на природозащитни организации акцентираха върху екологичните и здравните аспекти на проблемите в Перник и посъветваха да се завишат критериите за чистотата на атмосферния въздух. Неколкократно бе заявено, че природния газ не е реална алтернатива на въглищата и трябва да се търсят истински зелени решения. Проблемът в Перник не е уникален. По подобие на „Дишай Перник“ в страната вече съществуват поне осем подобни местни организации. За да се стигне до тяхната поява причините са различни, но поводът винаги е борбата за по-чиста градска среда и спиране на замърсяването на въздуха. Румяна Боянова, координатор за работа с местните общности в екологично сдружение За Земята сподели, че желанието на хората в страната е да се реализират бързи и качествени промени, а чистотата на въздуха е не само жизнена необходимост, но и символ в борбата с обезлюдяването и създаването на социални перспективи за по-младите хора. Нейният колега Тодор Тодоров разказа за партньорството на За Земята с Дишай Перник и как подобен род съвместни действия рано или късно водят до промени, понякога и въпреки съпротивата на някои държавни органи.
В началото имай предвид края
Перник е уникален пример за България. След 130 години активен въгледобив, който води до по-голямо благосъстояние в началото и до критични екологични проблеми в края, зеленият преход вече е започнал. Локалните възможности за чист и справедлив преход не бива да се пропиляват, защото в града живеят хора с мечти и възможности. Перничани са способни и предприемчиви хора, които искат да завещаят нормално бъдеще на децата си. Понякога усещането за край може да доведе до ново начало. Предстои да видим дали това ще се случи в Перник.
Материалът Зеленият преход – социални и климатични предизвикателства пред Перник е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
