Само през 2020 г. 30.7 милиона души са били принудени да напуснат домовете си заради природни бедствия, свързани с климата. Стихийните природни бедствия и бавните ефекти от климатичните промени могат да застрашат хората и правото им на живот, категорични са експерти. А ефективните климатични политики са възможност за ограничаване на принудителната миграция.
Стихийни бедствия като наводнения, както и много бавни промени в климата,които обаче се отразяват на реколтата например, са сред причините, които принуждават хората да напуснат домовете си и да се преместят на друго място или в друга държава, казва Десислава Микова – координатор кампания „Климат и енергия“ в Грийнпийс България и журналист, отразявал проблеми на бежанците в различни държави. Тези процеси се наблюдават най-вече в крайбрежните райони на Югоизточна Азия, но тревожни примери за бедствия, свързани с климатичните промени, има и в Европа, напомня Микова.
Климатичните събития, които водят до разселване в Европа, са се увеличили драстично през последните 4 години: от 43 през 2016 г. до 100 през 2019 г. През последните 10 години в Европа има 700 000 случая на разселени хора, обобщава Евронюз. Страните с най-висок брой разселени хора са Босна и Херцеговина, Испания, Франция и Германия, Молдова е най-уязвима по отношение на климата, посочва Евронюз, като цитира данни на Центъра за мониторинг на вътрешното разселване. До 2050 г. в Източна Европа и Централна Азия е възможно да има 5 милиона вътрешно разселени мигранти, посочва доклад на Световната банка.
През 2021 г. Европа страда от изключително тежки наводнения, които учените свързват пряко с изменението на климата. В Белгия и Германия тези екстремни събития струват живота на 220 души, като над 2 300 души са разселени в Белгия.
След опустошителните наводнения в Европа е все по-ясно, че никой не е застрахован от екстремните прояви на климатичните промени; те не са нещо изолирано, което се случва само в друга част на планетата, коментира Десислава Микова. Възстановяването на регионите в Германия, пострадали от наводненията през лятото на 2021, вероятно ще отнеме години дори в толкова развита икономика като германската, посочва още тя.
По думите ѝ в България все още не сме били свидетели на толкова мащабни явления, както в най-силно засегнатите от климатичните промени части на света. Но въпреки това през последните години вижда примери за метеорологични явления, които са станали по-стихийни в сравнение с предходни десетилетия като наводненията в Аспарухово и в Мизия.
Не само у нас тези проблеми са свързани с различни предпоставки като лоши подготовка и управление, например липса на системи за ранна сигнализация за екстремни метеорологични условия. Това е и една от причините да бъде трудно да се приеме правна дефиниция за хората, които напускат домовете си заради климата, и да се изгради система, която да адресира причините за миграция и да оказва подкрепа, смята Микова.
Мигранти или бежанци
Според Международната организация по миграция екологичните мигранти са онези, които по причина на внезапни и прогресивни промени в околната среда, които засягат неблагоприятно условията на живот, са принудени да напуснат обичайните си домове временно или постоянно и които се преместват в рамките на своята страна или в чужбина.
В Конвенцията от 1951 г. за бежанците, позната като Женевската конвенция, се посочва, че хората могат да потърсят международна закрила при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения.
Когато става дума за природно бедствие или последици от климатичните промени, на първо четене може да изглежда трудно хората, които бягат, да бъдат отнесени към някоя от тези пет причини за основателен страх от преследване, казва адв. Валерия Иларева, председател на управителния съвет на Фондация за достъп до права. “На второ четене обаче не бихме изключили климатичните бежанци от Женевската конвенция.”
Хората обикновено не напускат страната си само поради една причина. При случаи на природни бедствия хората може да бъдат принудени да напуснат страната си и заради някаква социална уязвимост или въоръжени сблъсъци. Иларева дава пример с избухването на вулкан в Конго през май 2021 г. Тъй като по същото време в Демократична република Конго има информация за десетки въоръжени групи, които разрушават селища и тормозят местните, и е обявено извънредно положение, засегнатите от вулкана търсят спасение в съседна Руанда, разказва Иларева.
Изследване, проведено от учени от Международния институт за приложен системен анализ от 2019 г., демонстрира причинно-следствена връзка между изменението на климата и нарастващия брой конфликти, както и за масовата миграция от райони, засегнати от природни бедствия. Проучването посочва, че изменението на климата е поне една от причините за народните въстания през периода 2010–2012 година в Тунис, Либия, Йемен и други страни.
Като отделен пример е дадена ситуацията в Сирия. Изследването доказва, че предпоставка за това развитие е повишаването на средните температури в този регион. Поради продължителна суша и остър недостиг на прясна вода в страната, години наред е събирана лоша реколта, което води до масово изселване на селското население към градовете. Те се оказват пренаселени, жилищата недостигат и безработицата рязко нараства. На фона на продължаващото увеличение на цените, това води до увеличаване на недоволството, масови протести, политическа конфронтация – и в крайна сметка гражданска война. Сходни модели са наблюдавани и в Субсахарска Африка през същия период, заключва проучването.
Иларева обръща внимание на Правни съображения относно искания за международна закрила, направени в контекста на неблагоприятните последици от изменението на климата и бедствията, публикувани на 1 октомври 2020 г. от Върховния комисар на ООН за бежанците. Документът заключва, че хора, търсещи международна закрила в контекста на климатичните промени, може да имат валидни искания за бежански статут. В случай на такова искане държавите трябва да осигурят ефективни и справедливи процедури за оценка на необходимостта от международна закрила.
Върховният комисар на ООН за бежанците се позовава и на знаково решение на Комитета по правата на човека на ООН от януари 2020 г. Решението е във връзка със случая на Йоане Теитиота от тихоокеанската държава Кирибати, който завежда дело срещу Нова Зеландия, след като властите отхвърлят молбата му за убежище. „Според решението, ако има непосредствена заплаха за живота ви заради климатичните промени, заради извънредното положение по отношение на климата и ако пресичате границата и отивате в друга страна, не трябва да бъдете връщани у дома, защото животът ви ще бъде заплашен точно като при война или ситуация на преследване“, отбелязва върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди, цитиран от “Ройтерс”.
“Не бива да се отваря Кутията на Пандора и да се правят опити за пренаписване на международните договори”, категорична е Иларева. Според нея вместо това трябва да се работи за тяхното еволюционно тълкуване, както се казва и в съображенията на Върховния комисариат от 2020 г.
Това дали един човек ще получи бежански статут или не е изключително важно, посочва експертката. “В противен случай ще е нелегален имигрант.” Заради условията, в които напускат домовете си, хората нямат възможност да кандидатстват за визи и обикновено пресичат граници нелегално и ако не получат международна закрила, подлежат на връщане в страната им на произход, разяснява Иларева. По думите ѝ хората често споделят, че не биха искали да бъдат бежанци, а да преминат през обичайната процедура за миграция. Това обаче би било много трудно за хора, които стават жертва на природни бедствия, освен ако ефектите от промените в климата не са изключително бавни.
Според Иларева хората, които търсят международна закрила, споменават климатичните проемни сред причините да напуснат страната си, но не акцентират на тях, а на други причини като конфликти, за да не получат отказ. “Все още няма такова признаване в българската практика на този проблем, но може би това ще се променя постепенно.”
Климат и човешки права
Според Агенцията на ООН за бежанците около 90% от бежанците идват от страни, които са сред най-уязвимите и най-неподготвените да се адаптират към промените в климата. Същевременно хората, които са напуснали дома си, често пребивават в “горещи точки” по отношение на климатичните промени, където могат да бъдат изложени на вторично изселване, отбелязва още агенцията.
Повече от ясно е, че от климатичните промени непропорционално са засегнати хора, които исторически не са допринесли толкова много за промените в климата. Това обикновено са хора от общности, които вече страдат от определен вид маргинализация, което ги прави и все по-уязвими, смята Десислава Микова. Такива са общности, свързани с обработване на земята или риболова.
Традиционни рибарски общности в Югоизточна Азия и в Африка вече са принудени да се преместят, защото морското равнище се покачва и всяка година морето “изяжда” метри от крайбрежието, разказва Микова. “Всяка година трябва да се евакуира следващият ред от къщите, защото морето продължава да настъпва”. Това е не само предизвикателство за местните правителства, но и води до коренна промяна в живота на хората. Микова разказва за пример от Сенегал, където рибарка общност е преместена на няколко километра от брега. “За такива общности това е промяна не само в начина, по който изкарват прехраната си, това е промяна в целия и начин на живот.”
Според Микова връзката между климатичните промени и правата на човека е повече от очевидна. “Правото на дом и правото на живот са застрашен и именно това едно от огромните предизвикателства, пред които сме изправени не просто като общества, а като човечество – да проумеем, че това, което прави всеки от нас, има огромно значение за всички останали на тази планета.”
Климатичните политики целят да овладеят покачването на глобалната температура в рамките на градус и половина, както препоръчва Парижкото споразумение. Това е изключително важно за потенциалното проявление на климатичната криза в следващите години и десетилетия. За някои от най-изложените на катаклизми региони в света нивото на повишаване на температурата е от ключово значение, защото по целия свят има градове и цели региони, които ще останат под морското равнище при определено повишаване на глобалната температура, разтопяване на ледници и повишаване на нивото на световния океан, напомня Микова.
Тя обръща внимание, че в такива ситуации има и хора, които страдат от т.нар. насилствена невъзможност да се преместят (forcible immobility), тъй като са твърде бедни или възпрепятствани да си тръгнат от място, на което вече не може да се живее.
Незабавните и съгласувани действия за намаляване на глобалните емисии и подкрепата за зелено, приобщаващо и устойчиво развитие биха могли да намалят мащаба на миграцията на климата с 80 процента, посочва Световната банка.
Повече по темата в „Евромегдан“
Текстът е изготвен в рамките на проект “Разширяване на подкрепата за Европейски климатичен закон в България“, който се осъществява от фондация „Блулинк“ с подкрепата на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation).
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Материалът Закрила от климата е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
