В края на 2021 г., в разгара на пандемия и на перфектна енергийна буря, все по-често се говори за енергийната бедност. Официално определение за нея все още няма, а неяснотите около възможните решения за енергийно бедните българи подхранват нарастващите страхове в началото на зимата.
За бедност, свързана с невъзможност да се осигури достатъчно енергиен ресурс за едно домакинство, започва да се говори в началото на 90-те години на 20 век в контекста на криза с горивата във Великобритания и Ирландия, като се приема, че границата е 10% от дохода на домакинството. Ако с тези средства не може да се осигури достатъчно енергиен ресурс за нормално съществуване, домакинството е в енергийна бедност (fuel poverty).
Едно от най-влиятелните определения за енергийна бедност е на нобеловия лауреат по икономика Амартия Сен, който работи върху границите на бедността. Сен приема, че енергийната бедност е свързана с невъзможност да се задоволят базови потребности на личността от енергийни източници на разумни цени. Към момента обаче все още няма законово регламентиран текст, който определя какво е енергийна бедност – както на национално ниво в България, така и в ЕС.
След глобалната икономическа криза от 2008 г. темата за енергийната бедност на хората в Европа става все по-актуална. Тя попада в интереса на научната общност, в политическия дневен ред на ЕС, както и в системите за подпомагане на уязвимите групи сред държавите членки на общността. А кризата от есента на 2021 г. прави този проблем особено актуален, коментира в интервю Радостина Славкова, координатор „Енергия и климат“ в сдружение „За Земята“.
Липса на регламентация
От практиката в страната може да се заключи, че в борбата с енергийната бедност се прилагат три ключови подхода – националната програма за саниране, целевата помощ за отопление през зимата и въвеждането на социална тарифа за ток и парно. А трите най-уязвими обществени групи, които страдат от енергийна бедност, са пенсионерите, младите семейства с малки деца и многодетните ромски семейства. В Плана за възстановяване и устойчивост е предвидено подобен текст да бъде приет в българското законодателство.
Борбата с енергийната бедност в България обаче страда от някои структурни дефекти. На първо място няма яснота къде попада целевата помощ за отопление сред социалните политики за подпомагане и по какъв начин тя е свързана с линията на бедността и нейното измерване. Друг проблем е и липсата на достатъчно надеждна информация за енергийната ефективност на домовете на хората и какво ще се случи с тях при преструктурирането на енергийната система на страната.
Всеки трети българин студува в дома си през зимата
Според доклад на „За Земята“, всеки трети българин студува в дома си през зимата, защото не може да поддържа приетата за комфортна средна температура от 21 градуса във всекидневната стая и 18 градуса в другите помещения от дома. Към момента все още повечето жилища у нас се отопляват на дърва и въглища, а около 40% използват електричество (при средно 11% за ЕС). Около 300 000 домакинства в България получават целева помощ за отопление, която често е в натура или в пари. А в селата все още 95% от домовете се отопляват на дърва и въглища, а доходите са по-ниски.
На европейско ниво дефиниция за бедността е приета още през 1985 г. – Европейската комисия приема, че бедни са тези хора, семейства и групи, чиито ресурси (материални, културни и социални) са толкова ограничени, че ги изключват от минимално приемливия начин за живот в държавите членки на ЕС, в които те живеят. Такава аналогия може да се направи и за енергийните ресурси, като се търси някакво средно ниво за общността.
Но в различните държави членки на ЕС се живее по различен начин, като от значение са и свързаността на енергийните системи на отделните страни, тяхната технологична готовност и желание да реализират зеления преход, както и сроковете, които са си поставили за това. В това отношение България все още е на опашката, а перспективите са по-скоро за все по-задълбочаваща се енергийна бедност за българите спрямо европейските стандарти. Това мнение се споделя и от представители на синдикалните организации в страната.
Усещане за бедност
Когато става дума за енергийна бедност, реализирането на социална програма, финансирана от бюджета или от европейските фондове, е проблемен подход, тъй като енергийната ефективност на сградите води до по-ниски сметки, по-малко изразходвани природни ресурси и по-справедливо участие в зеления преход.
Има обаче и скрити резерви – домакинствата не могат да произвеждат собствен ток, нито да продават излишъците от него на енергийните дружества. Съществува и риск от рязко енергийно обедняване след пълното либерализиране на енергийния пазар за домакинствата през 2025 г., както се случи през есента на 2021 г. с тока за индустриални нужди. За сметка на това енергийните помощи все още са под формата дърва или въглища в натура или пари за горива, но не покриват дейности по саниране и енергийна ефективност на жилищата.
Възможно решение са финансови инструменти като тези, реализирани в Бангладеш от икономиста Мухамад Юнус, носител на Нобелова награда за мир, и неговата “банка за бедни”. Ако в България кредит за малки проекти за енергийната ефективност на домовете се отпуска за етажната собственост, вместо за всяко домакинство поотделно, солидарността при обслужването му може да помогне за бъдещо субективно усещане за благополучие, въпреки задаващата се енергийна бедност.
Добър опит в тази посока декларират от българския клон на фондация „Habitat for humanity”, която до момента е отпуснала малки кредити за ремонти, които повишават енергийната ефективност на домове на хора от уязвими групи. Такива кампании са изключително важни при липса на действащ Национален жилищен фонд, който да отделя средства при подобни случаи.
Положителен знак за промяна дава и пилотен за страната проект за Интегрирани услуги за жилищно обновяване. До есента на 2022 г. по него са предвидени обследвания на поне 30 сгради в София, подпомагане на процеса на сдружаване на етажната собственост за постигане на по-добра енергийна ефективност на сградите и най-вече създаване на пилотен модел за действие, който по-нататък да послужи за създаване на законодателство, което да включва и понятието „енергийна бедност“.
Програмата предизвика подчертан интерес по време на информационните дни, организирани от Столична община през есента на 2021 г. Доверието на гражданите към такива кампании обаче е все още ограничено. В целия столичен район „Младост“ например до момента изцяло с държавни средства са санирани само 9 блока. Въпреки заявения сериозен интерес по време на първата публична информационна среща, подадените заявления са по-малко от очакваните.
Същевременно около 40% от въглеродните емисии в страната се формират от поддръжката на живота в жилищните сгради. Докато повечето сгради у нас са в лошо състояние, а собствениците са – в риск от енергийна бедност, няма как да има оптимистични очаквания за рязко намаляване на въглеродния отпечатък на страната, смята Иван Велков от БГФМА, който беше част от гостите на втората среща в район „Младост“ в края на октомври 2021 г.
Градове за хората и села за мечтатели
Енергийната бедност на някои уязвими групи води до проблеми за цели общности. През зимата в някои градове рязко се увеличават нивата на фини прахови частици, заради горене на твърди горива, както и на отпадъци – гуми, пластмаса, дрехи, което увеличава риска от хронични дихателни заболявания или преждевременна смърт. Така енергийната бедност се превръща в проблем, който натоварва не само социалната, но и здравната система на държавата. Възможен изход е цялостна политика за неутрализиране на ключовите причини за проблема, която да доведе до повишаване на качеството на живот в градовете.
От началото на пандемията има видимо увеличаване на населението в селата у нас, сочат данни на НСИ за 2020 г., като новите селяни са близо 65 хиляди. Това обаче води до допълнителен натиск върху чистотата на въздуха, особено през зимата. Селската мечта на градския човек може много бързо да се изниже през комина още през първата зима, тъй като топлината на село изисква много физически усилия и замърсява. В селските общини обаче дървата за огрев практически нямат алтернатива.
Поглед към бъдещето
Проблемът с енергийната бедност у нас е поставен още с приемане на Конституцията от 1991 г., в която не е регламентирано правото на достъп до жилище за всеки българин. Въпреки, че близо 97% от жилищата в страната са на частни собственици, много от тях са в лошо състояние поради хронична невъзможност за адекватна поддръжка. Едва през 2016 г. се прави опит за приемане на Национална стратегия за жилищна политика, която обаче все още не е факт. Необходимо е да бъдат въведени и минимални изисквания за енергийните характеристики на сградите, с оглед на плана на Европейската комисия Fit for 55, който е с хоризонт 2030 година. Това сподели в интервю Ася Добруджалиева от екипа на Habitat for humanity Bulgaria.
Тези проблеми обобщи и проведено наскоро изследване по темата на екологично сдружение „За Земята“ в общините Ракитово и Велинград. Докато все още няма солидарност около разбирането, че енергийната ефективност на сградите е част от справянето с бъдещите климатични предизвикателства, страната ни трудно ще върви в правилната посока.
През 2017 г. в своята книга „Свят на три нули – новата икономика на нулева бедност, безработица и въглеродни емисии” Мухамад Юнус се обръща към „младото поколение, което ще изгради новата цивилизация“. На фона на мрачното усещане за пълзяща енергийна бедност, все пак надеждите остават.
Още нещо важно
За да продължаваме да търсим гласовете и гледните точки на хората, които все по-рядко звучат в масовите медии, и да отстояваме етичните, демократични и професионални стандарти на журналистика в обществен интерес, имаме нужда от самостоятелност. Можете да ни подкрепите като направите дарение за „Евромегдан“ по сметката на издателя ни, фондация „БлуЛинк“.
Материалът Енергийната бедност – страхове в началото на зимата е публикуван за пръв път на ЕвроМегдан.
